Ирма се ослуша.
— Вие не можете да останете тук, мисис Норт!
— Но аз съм капнала от умора!
— Не се безпокойте. Аз ще дойда с вас, ще намерим някоя колиба. Къде искате да отидете?
— Във Филаделфия, мистър Шелер.
— Тогава пътят и на двамата ни е в една посока!
— Радвам се, че ви срещнах, мистър Шелер.
— Доверете ми се, мисис Норт. Вие търсите мистър Гулд, нали?
— Него ли? Не. Търся детето си, което той ми отне, за да ме принуди да тръгна с него.
— Какъв подлец! Да вървим по-скоро, мисис Норт!
Той изведе бившата графиня, уловил я за ръка.
— Утре ще можем да отпътуваме за Филаделфия. Пари не ни липсват.
Ирма се изчерви.
— Аз нямам никакви пари, мистър Шелер — прошепна тя.
— Не се грижете за това — успокои я той. — Достатъчно е, че аз имам.
— Вие сте добър човек! Благодаря ви за помощта.
— Е, мисис Норт, човек има много странни неща да преживява — каза Шелер. — Някога аз бях бръснар на г-н графа, баща ви. Вие бяхте много добра с мене. Сега е мой ред да ви се отблагодаря.
Двамата вървяха през една долина. Скоро острият поглед на Шелер забеляза далечна светлина.
— Там трябва да живеят хора — каза Шелер. — Да отидем при тях. Ще си отпочинем и ще се нахраним. Вие не можете да вървите — забеляза той. — Не сте свикнали на дълъг път. Но имайте воля, потърпете още малко.
Ирма се ободри от добрия съвет и закрачи по-уверено. Скоро се приближиха до един двор. Навътре се забелязваше къща и един от нейните прозорци светеше. Шелер вървеше напред. В това време от къщата излезе една жена. Тя носеше в ръка една кофа и отиваше да налее вода от кладенеца. Като видя двамата, жената се спря.
— Добра жено — каза й Шелер, — ще ни дадеш ли подслон в къщата си за през тази нощ? Ще ти заплатим. Ние не сме лоши хора, въпреки че пътуваме нощно време и пеша. Не сме злосторници.
— Къде искате да отидете? — попита тя.
— Във Филаделфия.
— Имате още един ден път.
Тя изгледа Ирма.
— Нейна милост трябва да е жена ви?
— Не. Не съм достоен още за нея. Аз съм ерген. Но познавам родителите й и съм обещал да я заведа здрава и читава във Филаделфия.
Погледът на жената се изпълни със състрадание към хубавата Ирма.
— Елате вкъщи — каза тя. — Съпругът ми не е у дома. Закара добитък в града, ще се върне тази вечер или утре. Той ми забрани да приемам в негово отсъствие непознати хора вкъщи, но…
— За нас можеш да направиш изключение — отвърна Шелер. — Ще ти платя. Гладни сме и сме жадни.
Жената донесе вода от кладенеца и отведе Ирма и Шелер в стаята, в която гореше огън и светеше лампа. Ирма падна на стола, смазана от пътя. Когато жената донесе яденето, Ирма яде с голяма охота, а Шелер й разказваше весели анекдоти. В това време домакинята приготви две стаи за през нощта и запита Ирма от какво още се нуждае. Ирма си легна и веднага заспа. Шелер плати на жената дължимото и пошепна:
— Господи! Ако графът и графинята биха могли сега да видят в какво положение е тяхната дъщеря! Колко жестоки са били те, като са я изгонили! Но биха й простили веднага!
Мис Олденбург
Беше изминала една седмица. В града Филаделфия от няколко дни имаше необикновено вълнение. Във всички салони и кръгове на отбраното общество, в театрите и клубовете се говореше за една звезда — една жена, която се беше появила внезапно в голямата концертна зала на казиното и беше пленила както мъжете, така и жените. Говореха за една певица, която със своя силен и сладък глас и хубавите си песни бе спечелила симпатията на всички. Това, което спомогна най-много за големия успех на тази жена, беше нейната грациозност, изящната й външност, внушителната осанка и красотата на нейните аристократични черти на лицето.
Тази жена беше мис Олденбург. Когато тя пееше, концертната зала беше винаги препълнена и след всеки изпълнен номер следваха бурни аплодисменти, незапомнени досега сред висшето общество на Филаделфия, което беше познато като студено и много сдържано и трудно можеше да се разчувства. Всички се надпреварваха да закупят места и плащаха голяма цена, за да си ги осигурят от няколко дни напред. Обожаваха певицата и вестниците й посвещаваха дълги колони. Това спомогна много за увеличаване на нейното възнаграждение от страна на съдържателя на концертната зала. Самата тя обаче избягваше да говори с когото и да било или да завързва познанства. Нейните отношения се осъществяваха чрез нейния довереник, импресариото, който прибираше приходите, продаваше билетите и беше винаги на нейно разположение. В хотела, в който живееше певицата, винаги имаше хора, които търсеха нейния секретар Шелер. Неговата стая никога не оставаше без посетители. Той беше облечен елегантно и с всички беше много вежлив и тактичен. При певицата допускаше само кроячките и модистките. На всички други отказваше достъпа.