— Един въпрос, господин сенатор — каза той със замислено изражение на лицето. — Разбрах, че познавате полковник Уилсън.
— Да, така е, милорд — отговори Ууд. — Изпитвам към него големи симпатии. Той във всяко отношение е любезен и интересен мъж.
— Бих желал да се запозная с него по-отблизо, г-н сенатор.
— Разбирам. Навярно сравнявате полковника с…
— Понеже вие го познавате добре, моля ви да ме представите.
— С удоволствие, милорд. Още сега, ако искате. Очаквам го всяка минута. Той ми определи среща тук.
— Минах през всички салони, но не го намерих.
— Може пък да не дойде. Вероятно го е задържало нещо или е бил повикан по служба. Ако не сега, то утре сигурно ще мога да ви представя. Елате у нас, ще поиграем на карти.
В тази минута един слуга се приближи до Съливън и му пошепна нещо на ухото. Милионерът вдигна очи от картите за игра и стана от стола. Слугата пак се приближи до него и отново му пошепна нещо. Ууд, който беше дошъл с графа до същата маса, зае мястото на Съливън, който излезе навън, и играта продължи. Съливън беше обзет от любопитство. Той влезе в салона и огледа всички жени, но не можа да разбере коя го търси. След малко забеляза Ирма, която вдигна воала си, и бързо тръгна към нея.
— Мис Олденбург, аз съм очарован…
— Не изговаряйте името ми — прекъсна го тя.
— Много неща бих повярвал, но да ви видя тук, в клуба, ей Богу — никога! Бъдете спокойна, тук сте под мое покровителство. Заповядайте, седнете.
Ирма седна.
— Защо треперите? — попита той. — Какво ви се е случило? Изглеждате ми разтревожена.
— Имам доверие във вас, милорд.
— Вярвайте, че няма да злоупотребя с него. Разкажете ми всичко. В мое лице ще намерите един искрен съветник.
— Тогава ще ви помоля преди всичко да запазите в пълна тайна онова, което ще ви кажа.
— Радвам се, че точно мен сте избрали с такава цел.
— Обещавате ли, че ще мълчите?
Той я изгледа учудено.
— За голяма тайна ли се отнася?
— Въпросът е за едни сведения, милорд. Преди да ги поискам, трябва да ви доверя някои обстоятелства, които се отнасят лично до мен и които не са известни на никого тук.
— Обещавам.
— Вашата честна дума ми е достатъчна, милорд. Трябва вече да започна. Бях съпруга на един мъж, чието име не мога да произнеса, но от когото имам големи основания да се боя.
— Разбирам. Това често се случва в артистичния свят. Вие, артистките, често се свързвате с мъже, които съвсем не ви подхождат.
— Нито дума за това, моля ви, милорд. На вашия бал срещнах един господин, който ми напомни за онзи, от когото се боя. Тази неизвестност ме измъчва и тревожи. Стори ми се, че той е същият. Приликата беше толкова поразителна, че не знам как да окачествя тази поява.
— Кой е този, за когото говорите?
— Името му забравих… Вие ми го представихте, той носеше червена униформа.
— А, полковник Уилсън. Офицерът, когото доведе сенаторът Ууд.
— Да, точно той.
— И този полковник има нещастието да прилича на човека, от когото ви е страх и когото мразите?
— Това беше една неприятна среща. Аз се изплаших.
— Той показа ли с нещо, че ви познава?
— Не.
— Тогава приликата е случайна. Може би вашият мъж също е бил офицер.
— Не, милорд.
— Тогава напразно се страхувате. Това са само внушения. Ще ви помогна да забравите неприятната случка.
— Но тази прилика?
— Добре, не ви ли се е случвало и друг път! Стават такива неща. Аз лично преживях нещо подобно. Преди година бях в Ню Йорк и посетих операта. По време на един антракт чувам изведнъж глас: „Господин Съливън!“ Обръщам се. Гледам — съвсем непознат човек. Казвам му, че не го познавам. „Не ме познавате ли? — пита той учудено. — Казвам се Болуър, от Лондон.“ Никога не го бях виждал, нито пък бях чувал за него. След това се оказа, че в Лондон живеел човек, който много приличал на мен и със същото име. А не сте ли слушали за делото „Тишборн“? Тишборн живял в Австралия. Когато умрял, изведнъж в Лондон се явил един мним Тишборн и сложил ръка на милионите, които по право се падали на наследниците на умрелия Тишборн. Мнимият Тишборн при личал напълно на истинския. Процесът доста се проточил, докато се докаже измамата. Може би и вие сте попаднали на подобен случай.
— А вие сигурен ли сте, че този е истинският офицер Уилсън?