— Има важни съображения, които изискват никой да не влиза в дома на убития.
— Искате да кажете, че трябва да се снеме предварително дознание относно положението, в което се е намирала къщата в момента на убийството. Трябва да отбележа, че това е пропуск, който много ме тревожи.
— Има обстоятелства, при които правосъдието е принудено да прибягва към по-особени мерки. Намираме се пред едно неразгадано убийство. Кога за последен път бяхте при вашия тъст?
— Доста отдавна.
— А вашата съпруга?
— Преди няколко дни.
— Вие не бяхте ли с нея? Отношенията ви с нея са били обтегнати.
В очите на Артур светна зловещ пламък.
— Защо ми задавате такива въпроси, мистър? — попита той.
Бърнард пое със своите сиви проницателни очи злия поглед на Артур.
— Извинете! Задавам ви тези въпроси само за да проверя дали старият слуга не е излъгал.
— Боб ли? Какво?
— Много неща, свързано.
— Моля ви, кажете по-точно!
В този момент вратата се отвори. Влезе Мери, пребледняла и облегната на рамото на Ирма.
— Вие сте полицаи! — извика тя. — Смилете се, кажете ми само едно… баща ми наистина ли… Не, това е невъзможно. Името Шмит е много популярно… много разпространено… да не е станала някаква… грешка…
Мери се отдели от Ирма.
— Това е ужасен удар на съдбата, миледи — каза Бърнард. — Съберете цялата си твърдост. Натоварен съм да ви съобщя за смъртта на вашия баща.
— Но какво се е случило, за Бога? Истина ли е това? Бедният ми баща!
— Да, миледи, истина е!
Мери се разплака и сълзите сподавиха гласа й.
Артур я отведе до едно кресло.
— Разкажете ми всичко, мистър. Как е умрял той?
— Когато тази сутрин слугата ни съобщи за това, няколко полицаи заедно със следователя и лекаря се отправиха веднага за дома на мистър Шмит. Лекарят констатира смъртта. Баща ви е издъхнал през нощта. Тялото му било вече изстинало.
— И кой е пожелал смъртта на баща ми?
— За съжаление още не съм в състояние да ви кажа нещо положително по този въпрос.
— Искам да отида при него. Трябва да го видя.
Мери отново започна да стене. Артур се опита да я утеши и й прошепна няколко успокоителни думи.
— Бяхме длъжни да ви известим, като единствена дъщеря и пряка наследница, и аз поех тази задача — каза Бърнард. — Запечатано е всичко. И най-дребната вещ не е докосната. Съдебната власт преди всичко трябва да констатира положението на къщата, преди да се предприемат каквито и да било действия.
— Трябва да отида там! Трябва да отида при него, Йохан!
Междувременно Ирма не изпускаше от поглед Артур. Тя чувстваше, че нещо необяснимо я отблъскваше от този, когото до вчера беше обичала толкова силно и искрено. В неговите очи имаше нещо зловещо и дяволско. Дали не беше Артур Норт…? В тази минута тя видя своя идол в друга светлина. Но в нея също ставаше някаква промяна.
— Ако искате — каза Бърнард на Мери, когато тя се съвзе отново, — готов съм да ви заведа в дома на баща ви. Никой друг не може да влезе сега там.
— Но съпругът ми може да ме придружи, нали? Той има това право.
— Разбира се, миледи, не може да се попречи на единствените наследници да влязат.
— А къде е Боб, нашият стар Боб?
— В къщата на убития.
— Защо не е дошъл да ме извика?
— Не знам защо не го е направил преди това, но след като е известил полицията, вече е било невъзможно. Той е нужен на следствието.
— А не се ли установи как се е случило?
— Съжалявам, миледи. Престъплението е извършено през нощта. Убиецът е изчезнал.
— Как е възможно!
— Вероятно е имал ключове от всички врати.
— Но само баща ми имаше ключ за главния вход!
— Да, неговият ключ е намерен на масичката в стаята му.
— Тогава как е влязъл убиецът? Може би се е вмъкнал още преди да заключат вратите, а после е избягал през прозореца на партера?
— Това обяснение е доста странно — отговори Бърнард. — Всички прозорци на партера бяха намерени затворени.
— В такъв случай се намираме пред някаква мистерия! — каза Мери.
— Трябва да се съглася, че всичко е забулено в тайна, но тя скоро ще бъде разбулена.
— Още не мога да се примиря. Баща ми — убит!
— Бъди твърда, Мери — призова я Артур.
Тя се обърна към него.