Главният иконом Лукас приветства Маркус топло:
— Баща ти е в стаята си и помоли да отидете при него. Вече не е млад и жизнен, както го помниш — предупреди Лукас, — но гордостта му е все същата… Поздравява твоята дама! Ще се види с нея на вечеря.
Лукас плесна с ръце и дузина млади робини с маслинена кожа излязоха напред.
— Избрах тези робини за дамата ти. Техните единствени задължения ще бъдат да й служат. Позволих си да избера за нея няколко от стаите с изглед към градината с колоните, не много далече от Вашите, генерале.
Маркус повдигна вежди развеселен.
— Подготовката ти е така официална, както и думите ти, Лукас.
— Сега, когато вече си генерал, е необходимо само официално обръщение. След женитбата ти и твоята съпруга ще получите по-голям апартамент.
Маркус изви устни в усмивка, като си помисли, че трябва да спят разделени. Щеше да се опита да бъде дискретен, докато се оженят, когато открито щеше да прибере Даяна при себе си…
— Остави се на грижите на момичетата — каза й Маркус. — Знам, че копнееш да се изкъпеш и да смениш дрехите си. Ако тези робини не са достатъчно, има още много, които нямат какво да правят.
Момичетата отведоха Даяна и Тор тръгна след нея като вярно куче с ръце на оръжието си. Когато влязоха в спалнята й, момичетата започнаха да се усмихват и да докосват с удоволствие мускулите му. Тор си мислеше, че е умрял и е отишъл в рая.
Едно от момичетата се обърна към Даяна:
— Казвам се Ливи, миледи. Имаме ли разрешението ти да се погрижим и за твоята стража, както и за теб?
Тор погледна подозрително към Даяна. Ъгълчетата на устните й се разтегнаха в усмивка, разбирайки скритите им мисли.
— Искам той да се чувства щастлив. Смятате ли, че бихте могли да се сменяте? Той ще спи в съседната стая, осигурете му легло.
Отвориха вратата към присъединената стая, за да им покажат, че в нея има легло. Тя влезе там за малко заедно с него.
— Благодаря ти, лейди Даяна! — заяви Тор пламенно.
— Оръжието ти трябва да е готово всеки миг — предупреди го тя.
— Ще бъде, лейди! — увери я той.
— Сигурна съм, че Ливи и момичетата ще те направят щастлив. Въпросът е дали ти ще успееш да ги ощастливиш. — Усмихната, Даяна премина през вратата в стаята си, оставяйки Тор също ухилен до уши.
Глава 25
Петриус желаеше богатството на баща си. Той изпитваше дива завист към Маркус за това, че бе първороден син. Но поне досега бе единственият, който щеше да наследи Маркус. Като генерал в римската армия той едва ли щеше да доживее до дълбока старост. Петриус просто трябваше да прояви търпение и всичко щеше да е негово. Сега обаче Маркус щеше да се ожени и нещата се променяха. Децата на Маркус щяха да станат негови наследници и Петриус щеше да получи само малка част от семейното богатство.
По време на пътуването до Рим бе направил всичко възможно да настрои Маркус против брака. Описваше жените като неверни кучки, които се продават там, където цената е най-висока. Изтъкваше, че една държанка винаги може да бъде контролирана, докато една съпруга — никога. Но когато инсинуациите му се прехвърлиха от жените въобще директно върху Даяна, Маркус не го прие много любезно. Особено когато Петриус намекна за неприличното й поведение с младия роб, който я пазеше. Черните очи на брат му заблестяха опасно.
— Мисля, че съм в състояние да контролирам съпругата си, Петриус. Дръж настрана от нея коварния си език и подлите си мисли, ако искаш да оцелееш.
— Маркус, ти бъркаш. Искам да те предупредя за оковите на брака, а не специално за Даяна. Ако си решил да се жениш, можеше да избереш някоя по-красива жена.
Петриус имаше само още един-единствен начин за действие, преди да предприеме нещо значително по-драстично.
Когато влезе да поздрави баща си, остана изненадан, че разсъдъкът на възрастния човек бе на мястото си, въпреки че тялото му бе развалина.
— Искам да поставя много сериозен въпрос, татко. Маркус е един влюбен глупак, който не може да разбере, че тази жена ще се омъжи за него само заради парите му. Не може да изчака дори, за да сложи ръка на богатството ти. Заклевам се, че му е била робиня. Твоите внуци ще са наследници на една робиня!