— Той вече ме направи щастлива, милорд. — Бързият поглед, който хвърли към Маркус, показа на Титус колко много тя обичаше сина му.
— Седни до мен. Красивата жена винаги е по-добра от каквото и да е друго тонизиращо средство.
Маркус ги наблюдаваше и се радваше. Баща му флиртуваше с Даяна и сърцето му се стопляше, защото тя бе достатъчно любезна да отговоря на флирта.
Храната и обслужването бяха безупречни, тъй като само най-висококвалифицираните роби имаха право да приготвят и поднасят храната в къщата на Магнус. Когато вечерята беше към края си, Даяна се усмихна на бащата на бъдещия си съпруг:
— Имате великолепен дом. Благодаря, че ме карате да се чувствам толкова добре тук.
— Маркус разведе ли те из къщата? Не?! Тогава тръгвайте. Покажи й как може да се нахрани в басейна, без да се намокри. Покажи й птиците, рибите. Покажи й всичко.
Маркус я заведе в градината и я помоли да седне на бялата мраморна кушетка в басейна. Малки фонтанчета плиснаха изпод кушетката, когато тя се облегна на възглавниците. Имаше направен специален подземен канал, който отвеждаше излишната вода, така че басейнът не преливаше, но впечатлението бе, че кушетката плува.
— Когато се храниш тук, по-тежките чинии се поставят на края на басейна, но по-леките — във форма на лодки и лебеди — плуват по повърхността и се въртят непрекъснато наоколо.
Чемширите бяха подрязани в различни форми на животни, безчет рози бяха разцъфнали.
— Зад трите външни басейна има постройка с няколко стаи, които имат прелестен изглед към градината. Спалнята е изолирана от шума и не пропуска вътре нито светлина, нито глъч. Към нея има и трапезария. Когато се оженим, може да останем известно време там.
— Разбирам, че трябва да живеем в отделни помещения, докато се оженим. Не трябва да бъдем недискретни в къщата на баща ти.
— Сериозно ще ми се сърди, ако не се отнасям към теб като към непорочна девственица…
Върнаха се в къщата.
— Моля те, не ме карай да ти показвам великолепните фрески или фамилния храм, или библиотеката тази вечер. Има нещо друго, което искам да ти покажа.
— Къде ме водиш? — запита тя невинно, когато стъпиха ма мраморните стълби, украсени със слонова кост.
— Да видиш стаята ми.
Даяна бе страшно впечатлена от великолепието на апартамента му. Стените бяха изрисувани със серия картини, изобразяващи походите на Александър Македонски. Масивното легло бе гравирано с различни рога, балконът бе с изглед към градината и малките езерца с рибки.
— Прилича ти. Съвсем мъжко е. Може би не трябва да съм тук, Маркус.
— Не каза ли баща ми да ти покажа всичко?
— Да, но… О, какво правиш? — извика тя учудено, когато той започна да я съблича.
— Ще ти покажа всичко — отговори той с широка усмивка.
— Ти си самият дявол, Маркус Магнус. Знаеш, че трябва да спим отделно.
Той весело се засмя и смехът му изпълни стаята.
— Няма сила на земята, която да те опази от леглото ми тази нощ. Твърде скоро ще замина с Юлиус по работа. Той се съгласи да си дойда вкъщи, за да видя баща си, при условие че ще остана с него за седмица или две, за да можем да забавляваме сенаторите — по единично и заедно.
Съобщението му да тръгна може да пристигне рано сутринта.
Тя свенливо се приближи към него и приседна на леглото.
— Сериозно ли мислиш, че ще получиш разрешение да се ожениш?
— Юлиус ме увери, че е само формалност. Ако колелата на бюрокрацията се движат твърде бавно, ще ги смажа с малко подкуп, не се страхувай. Съжалявам, че трябва да те оставя сама, любима, но едва ще ти стигне времето, за да се подготвиш за сватбения пир и да си ушиеш сватбената премяна. Скрил съм най-великолепния пръстен, а и баща ми ще те дари със скъпоценности като сватбен подарък.
Тя се протегна да развърже панделките по косата си.
— Не ме ли подкупваш, за да не се чувстваш виновен заради вакханалиите, които ще посетиш?
Той разтвори краката си и я придърпа към себе си.
— Да не говорим за оргиите! — подразни я той. Когато видя невинния й поглед, лицето му стана сериозно. — Единственото, в което ще участвам са посещения на игрите и надбягванията в Цирка Максимус, към които римлянин са робски привързани.
— Наслаждавай се на родния си град без никакви угризения, Маркус. Знаеш, че мразя тези неща.
Съблече туниката й и я хвърли на пода. Стоеше пред него само със сандалите на краката си и с половината от златната монета медальон. Когато откопча нежната верижка и я прикрепи към кръста й, тя потрепера. Очите на Магнус се замъглиха от еротичната картина, която представляваше Даяна сега.
— Тази вечер ще правим само това, което обичаш да правиш със страст! — произнесе той пресипнало.