Ръката на Нерон стисна коляното на новия любимец.
— Само още една битка? — прошепна той жадно.
Маркус Магнус почувства как го обзема тъга. Искаше да предпази по-младия си брат от извратения Нерон. Беше обаче твърде късно. Именно Петриус покваряваше и щом можеше да насърчава някого да проявява жестокост и перверзност, значи беше загубен. При Петриус това ставаше не заради секса, а заради властта. Маркус знаеше, че той е на върха, манипулираше самия император на Рим. Сърцето му се изпълни с мъка, когато ги видя да си тръгват заедно след битките.
В разкошната стая на Нерон въздухът бе тежък от парфюма, който се ръсеше от пръскачките по тавана. На двадесет и пет години Нерон вече не се възбуждаше от жени. Предпочиташе мъжете, но сакатите в ръцете роби, с които разполагаше, не му харесваха. Те можеха да бъдат унижавани толкова лесно и не можеха да понасят силна болка или жестокост — нито към околните, нито към самите тях.
Младият император предпочиташе по-мускулести партньори, които не се оплакваха, когато пожелаеше да ги налага с камшика си и които бяха достатъчно силни, за да държат жертвата неподвижна, докато той й прилагаше все нови и нови мъчения. Те бяха грозни дяволи, липсваше им емоционалност, бяха с ниска интелигентност, но големите им полови органи му носеха удовлетворение.
Петриус Магнус беше различен. Нерон отдавна не се бе възбуждал така от някой свой любовник. Младият мъж бе красив като жена и едновременно с това имаше силното тяло на центурион. Той разбираше какъв наркотик е страстта към кръвта. Беше рядък екземпляр: красиво животно.
Нерон се излегна върху кушетката, облицована с пурпурна коприна, докато Петриус го събличаше. Задълбочиха се във възбуждащи разговори, за да поддържат състоянието на ерекция на императора.
— Преди няколко седмици реших да експериментирам с един от онези побъркани християни. Вързах патката му с кожен камшик, после го накарах да пие непрекъснато. Бях любопитен да видя какво ще се случи, когато се препълни, но не може да се облекчи, като се изпикае.
— Възбуждащо ли беше? — запита Петриус, като бавно започна да сваля туниката си.
— Не особено. Мислех си, че патката му ще се издуе да невероятни размери. Все пак беше забавничко. Той се напи от чиста вода. После започна да тича наоколо, като пищеше и накрая падна. После мехурът му се пръсна и той умря прекалено бързо.
Петриус вече беше гол, с изключение на черна кожена препаска върху пениса му, превързана с лента около гъвкавите му бедра. Някои от центурионите я носеха като предпазител по време на битка. Нерон се втвърди в момента, в който погледна към Петриус. А той от своя страна искаше да го накара да полудее от възбуда, преди да го облекчи. Така че много подробно започна да описва колко кървави рани биха могли да бъдат нанесени — точно къде и как, така че смъртта да настъпи бавно, докато кръвта капе и изтича.
Когато Нерон вече се задъхваше от нужда, Петриус го бутна с гръб към леглото и го захапа. Нямаше как да поеме късата дебела пишка на Нерон в тялото си! Нерон наблюдаваше с обожание как дългите копринени мигли на Петриус докосват слабините му, докато красивата му уста го изсмуква докрай.
После Петриус заповяда на Нерон да застане на колене. Силата, която облада тялото на Петриус, когато императорът на Рим се подчини на командата му бе нещо, което той не бе изпитал никога преди. Това беше удоволствие! Още преди Петриус да беше свършил, Нерон щеше да се подчинява на командите му — не само заради секса. Щеше да има власт над самата му душа. Това щеше да бъде истинска власт, това щеше да бъде победа!
Глава 26
Още същия ден Маркус получи официално разрешение да се ожени. Седна да напише писмо на Даяна, за да й съобщи добрата новина. Тя се тревожеше, че съгласието може да се забави, което доказваше, че копнее да се омъжи за него. Някакво необяснимо нетърпение го караше да подготви всичко, за да е спокоен. Смяташе, че когато стане негова законно, Даяна нямаше да може да се върне там, откъдето беше дошла, нито пък боговете щяха да му я отнемат.
Никога преди това не бе писал любовно писмо. Изведнъж разбра, че не може да излее сърцето си върху восъчната плоча — написаното звучеше като военно комюнике. Когато го препрочете, се намръщи на заповедническия тон и трябваше да добави едно-две по-цветисти изречения.
Всеки ден, когато съм без теб, часовете са стотици; всяка нощ — хиляди. Подготви всичко необходимо, за да се оженим веднага след като се върна! Сърцето ми е в твоите ръце.