— Ливи ми разказа всички подробности на римската сватба. Тя е учудващо близка до нашата, с изключение на едно. — Даяна се поколеба, после запита решително: — Трябва ли непременно да има жертвоприношение и да се лее кръв?
— Това е обичай, откакто свят светува. Гостите ще бъдат разочаровани, робите ще говорят след това, че е лоша поличба.
— Но животът е ценен. Не бих желала нито една твар да жертва живота си заради мен — отговори тя нетърпеливо.
— Нали ядеш месо и носиш кожени обувки, Даяна? — запита той тихо.
— Да, така е — усмихна се извинително тя. — Знам, че постъпвам неразумно.
— Изпий една чаша вино заедно с мен!
Когато наля виното и му подаде чашата, той хвана ръката й.
— Щом робите искат да гадаят по вътрешностите на животното, нека го направят с животно, което ще бъде убито за тържеството. Не искам да те виждам нещастна на този ден. Той трябва да бъде най-щастливият ден в твоя живот.
— Надявам се, гостите знаят, че няма да има процесия?
— Разбира се, че ще има. Ще направим процесията от къщата до апартамента в градината. Колоните на входа ще бъдат обвити с вълна, а вратата миропомазана, което е знак на изобилие. Маркус ще те пренесе през прага, за да се избегне някакво злощастно спъване, което би било лоша поличба. После ще ти подаде чаша вода и горяща главня, за да ти покаже, че неговите домашни богове вече те покровителстват.
Тя му се усмихна:
— Маркус е единственият покровител, от който някога ще имам нужда.
Маркус широко разтвори очи, когато видя промените, настъпили във вътрешността на цирка на Флавий. Изглеждаше точно така, както го бе описал Нерон — с планински пещери и гора. Въпреки че все още нямаше никакви животни за лова, ръмженето и ревовете им можеха да се чуят зад арената.
Юлиус седна между двама влиятелни сенатори, а Маркус между други двама. Ложата на императора бе заобиколена от преторианската гвардия, но Нерон и приближените му все още не бяха пристигнали и тъй като ловът бе организиран в негова чест, все още не бе започнал.
Когато тълпата стана нетърпелива, група музиканти въведе танцуващи в редица маймуни. Те бяха обучени на циркови номера и за известно време привлякоха вниманието на публиката. Когато и това им омръзна и крясъците станаха неудържими, гладиаторите, които щяха да се бият с животните, наобиколиха арената. Публиката започна да избира любимците си и да залага. Оръжията бяха най-различни. Някои носеха копия, други стрели и лъкове, трети предпочитаха сабите или мрежи и тризъбци.
Най-после Нерон пристигна и когато се изпъчи пред императорската ложа и вдигна ръка, тълпата полудя. Петриус седна зад Маркус и се наведе към ухото му:
— Дебелата свиня мисли, че го обожават. Всъщност са побеснели за кървавия спорт, който ще започне.
Когато Маркус се обърна, за да го погледне, по зениците на Петриус позна, че брат му бе взел силна доза наркотик. Зачуди се дали болката не бе причина за това…
— Как е ръката ти? — попита Маркус. Петриус сви юмрук.
— Нищо не чувствам. Но не се притеснявай. — Той разтвори дланта си. — Държа го в ръцете си…
Точно това бе причина за тревогата на Маркус. Петриус бе лабилен. Може би трябваше да говори с Юлиус за него. Младият разбойник трябваше да бъде заключен някъде, преди да направи непоправими неща. Маркус реши да го отведе настрана и да си поговори с него след игрите.
Неочаквано се разнесе оглушителен рев и животните нахлуха на арената. Лъвове, леопарди и мечки взаимно започнаха да се нападат. Лъв застана срещу лъв, огромните мечки подмятаха леопардите и ги тръшкаха на пода. Лукавите лъвици атакуваха мечките на групи. Касапницата бе ужасяваща! Дивите животни с нищо не затрудняваха гладиаторите. Инстинктите им бяха насочени към борбата за оцеляване с друг вид животни.
Маркус се отврати. Беше очаквал един възхитителен лов, където човекът бе изправен срещу жертвата и оцеляването зависеше от смелостта, бързината, силата и съобразителността.
Юлиус и сенаторите до Маркус като че ли реагираха по същия начин. Не можа да се въздържи и да не изрази недоволството си.
— Мисля, че гледахме достатъчно — обяви Юлиус, когато застанаха в подножието на императорската ложа, за да се сбогуват.