Императорът очевидно не бе доволен.
— Сигурен съм, че не си тръгвате? По средата на деня ще започнат екзекуциите. Изобретил съм няколко специални мъчения за враговете на Рим.
Един от сенаторите, член на стар патрициански род, се обади:
— Сенатът ще заседава следобед, императоре. Трябва да тръгваме.
Нерон знаеше добре, че когато почитан сенатор говореше, не трябваше да възразява. Въпреки че бе император, Сенатът се ползваше с такъв престиж и морална власт, че Нерон винаги им се подмазваше. Ако пожелаеха, можеха да го детронират. Въпреки че армията и императорът бяха силни, Сенатът беше върховната власт на империята.
Маркус видя, че Петриус има намерение да остане с Нерон и да се наслаждава на екзекуциите. Погледна го властно и когато му подаде знак с кимване на глава, Петриус незабавно му се подчини.
Двамата се оттеглиха малко встрани от Юлиус и сенаторите, преди Маркус да го смъмри:
— Покрих те, когато дезертира от армията. Ако искаш да проституираш с Нерон, това си е твоя работа, но недей да посрамваш дома на Магнус или да нараняваш баща ни, като се дрогираш вкъщи. Постарай се да си чист, преди да се върнеш отново у дома!
Когато Петриус се върна при императора, Нерон забеляза, че е разстроен.
— Какво те тревожи, любов моя? Кажи на Нерон, за да реши проблема ти.
— Брат ми Маркус и аз сме много близки. Той скоро ще се ожени за британка и се страхува, че тя може да го предаде. Чул е слухове, че е християнски шпионин, който работи за келтските племена, изпратена да го прелъсти. Маркус се страхува за баща ни, докато е заедно с Юлиус и сенаторите. Помоли ме да се върна вкъщи, за да наблюдавам продажната кучка, преди той сам да може да се справи с нея.
— Остани с мен! — убеждаваше го Нерон. — Ще изпратя преторианската гвардия да я арестува.
— Не, той все още няма доказателства за предателството й, но ти благодаря, че си готов да помогнеш и че лично ще измислиш наказание, ако тя вдигне ръка срещу дома на Магнус…
— Остани поне за екзекуциите. Измислил съм нещо, което се нарича жива факла. Доста впечатляващо е!
Даяна прекара сутринта в градината, където се учеше да свива венец от цветя и върбови клонки, после се наслади на великолепен обяд в басейна. По пътя към библиотеката, където отиваше да почете на Титус, я срещна Тор и я помоли да го освободи от неочакваните му задължения:
— Лейди Даяна, моля те да намериш работа на Ливи и другите момичета! Не ме оставят на мира…
— Изглеждаш изтощен. Не можа ли да спиш снощи?
Тор кимна с глава.
— Когато ти си в библиотеката с бащата на генерала, аз оставам на тяхната милост.
— До библиотеката има една стая. Ще им кажа, че трябва да ми напишеш няколко писма.
— Но аз не мога да пиша — отговори той нещастен.
— Но те не знаят това — успокои го тя.
Даяна извика Ливи, която се разхождаше покрай колоните и я чакаше да влезе в библиотеката.
— След обяд Тор ми трябва, за да подреди кореспонденцията ми. Идете с момичетата горе, за да оправите стаята ми. — Намигна на Тор: — Почини си, докато можеш!
Титус бе в настроение за разговор. Спомняше си своята собствена сватба, раждането на първия си син, припомняше си какъв е бил Маркус като дете. Даяна можеше да го слуша безкрайно как хвалеше сина си и как се надяваше, че тя ще дари съпруга си с дете, каквото той желаеше.
Сипа чаша вино на Титус и седна до него. Беше облечена в рокля с наситен пурпурен цвят, която придаваше по-тъмен блясък на аметистовите й очи и красиво контрастираше със светлорусата й коса. Титус й се възхищаваше над ръба на чашата си. Неочаквано гърлото му бе обхванато от огън. Той сложи ръката си върху него и изпусна чашата.
Очите на Даяна се разшириха от ужас, като гледаше как виното оцвети снежнобялата му туника и чуваше ужасните звучи, които излиза от гърлото му. Беше като парализирана. Знаеше, че незабавно трябва да потърси помощ, но разбираше, че беше твърде късно. Опита се да извика, но не може да издаде и звук. Втурна се навън, за да намери Лукас, но Петриус вече беше на вратата, готов с обвинението си:
— Ти си отровила баща ми!
— Не съм — задави се тя, обръщайки се към Титус, който лежеше неподвижен с гротескна гримаса на болка, замръзнала на лицето му.
Петриус извади камата си и тръгна към нея.
— Тор! — изкрещя Даяна. Той незабавно се втурна през вратата с ръка на сабята си, но преди да може да я извади, Петриус заби дългата кама в корема му и го разпра.
Даяна започна да пищи, наблюдавайки кошмара, разиграващ се пред нея. Докато Тор се гърчеше на пода и се опитваше да задържи вътрешностите си, Петриус коленичи и преряза гърлото му.