— Маркус… Маркус! — прошепна тя, а надеждата все още тлееше в сърцето й.
Призори клетките бяха изпразнени. Останаха няколко роби, които щяха да бъдат екзекутирани същия ден. Когато двама преториански войници дойдоха да я вземат, гърдите й се изпълниха с надежда. Тя им каза, че ще се омъжва за Маркус Магнус и ги помоли да я заведат при него, а те и отговориха:
— Знаем, че си специална затворничка. Самият император ни даде заповедта за теб…
Заведоха я в банята на затвора, където й разрешиха да се изкъпе и да среши косите си. Нямаше избор и трябваше отново да облече същата дреха. Когато беше готова, войниците я вкараха в една носилка и тръгнаха сред тълпата.
— Къде ме водите? — попита несигурно Даяна.
— В Цирка Максимус — беше краткият отговор.
„Цирка Максимус? Не вярвам Маркус да бъде там, когато баща му лежи убит… Трябва да има някаква грешка!…“
— Трябва да ме заведете в къщата на Титус Магнус на Есквилинския хълм.
— Имаме заповед от императора!
Може би Маркус бе отишъл при самия Нерон, за да поиска освобождаването й. Сигурно беше така! Надеждата възкръсна за малко, но отново угасна, когато я затвориха в мазето и я заключиха. Въздухът беше наситен с миризма от изпражненията на конете.
Недоумяваше защо я бяха довели тук. Гърлото й беше така пресъхнало, болеше я и не можеше да преглъща. Копнееше за глътка студена вода. Не знаеше какво ще й се случи и въображението й рисуваше най-страшни картини.
Отчаяно се прилепи към решетките на килията и видя великолепни двуколки, украсени със сребро и злато, наредени до широките подземни изходи. Извика към хората, но те дори не погледнаха към нея.
После се появиха прекрасни коне, подредени в редица по четири в невероятни цветове — катраненочерни, кестеняви, кафяви, сиви, с кремав оттенък и чисто бели. Животните бяха неспокойни и трудно се удържаха. Накрая осъзна, че това бяха конете, които използваха за надбягванията. Те не можеха да чакат момента, в който щяха да освободят енергията си на огромната арена.
Дали някоя от тези колесници нямаше да я заведе при Нерон? Това беше една толкова невероятна възможност и все пак всичко, което й се бе случило през последните двадесет и четири часа, изглеждаше толкова далечно и толкова невероятно…
Маркус пристигна много рано. Някои от най-известните състезатели щяха да вземат участие днес, а той дълбоко се възхищаваше на уменията им. Знаеше от собствен опит колко трудно бе да се управляват четирите коня, които препускаха по трасето — особено на завоите. Толкова много фактори имаха значение за победата. Жизненоважни бяха не само темперамента и обучението на конете, но и теглото на двуколката, смазването на осите, дължината на юздите и условията на трасето.
Най-важният елемент обаче си оставаше отношението на водача. Нужни бяха не само уменията, смелостта и решимостта, трябваше себеотрицание и желязна воля, която не допускаше провал.
Наблюдавайки как извеждат двуколките и конете от подземните конюшни, той почувства, че вълнението му нараства. Това щеше да е един знаменателен ден. Когато състезанията приключеха, щеше да си тръгне веднага, за да може да изненада Даяна. Наистина всичко обещаваше това да бъде най-възхитителният ден в неговия живот!
Беше се забавил да наблюдава състезателите и закъсня за пристигането на императора. Когато влезе и поздрави Нерон, всички погледи се отправиха към него. Той се усмихна извинително. Чертите му бяха толкова силни и излъчваха такава мощ, че Нерон изведнъж се почуди как бе могъл да счита Петриус за красив…
Даяна замря при ръста на стража, който дойде да отключи клетката. Той бе гол, с изключение на превръзка през слабините си, и държеше горяща факла. Мускулите на масивното тяло блестяха от мазнина и тя се отдръпна ужасена, когато видя лицето му. Беше грозно и лишено от всякакво чувство. Очите му също бяха толкова безизразни, че изглеждаха като мъртви. Имаше вид на палач!
Даяна неочаквано осъзна, че кошмарът една сега започва… За да не позволи ръцете му да я докоснат, тя излезе от клетката и му кимна. Вървейки след него към арената, започна да се моли. Дълбоко в сърцето си знаеше, че беше загубена и потърси помощта на Бога.