Обичаше Маркус Магнус с цялото си сърце и душа. Не обичаше Марк Хардуик. Не беше сигурна дори дали го харесва! Седемнадесет века цивилизация бяха заличили добрите му качества и бяха увеличили лошите…
— Сигурно сте гладна — каза той, като остави подноса до нея.
— Жадна съм. Гърлото ми е сухо. Благодаря!
Седна на един стол до леглото и протегна дългите си крака.
Даяна опипа високата яка на нощницата, в която беше облечена. Погледна в черните му очи и попита направо:
— Вие ли ме съблякохте?
Внезапно графът на Бат почувства устните си пресъхнали. Думите й и образът, който предизвикаха, го накараха да се размърда на стола, за да прикрие възбудата си.
— Нора Ви съблече! — Той се изкашля. — Повечето хора от прислугата в Хардуик Хол са мъже. Нора е моята готвачка.
Тя започна да отпива от бульона, който й бе донесъл. Той проследяваше движението на устните й.
— Тя ли го е приготвила? Превъзходен е.
— Тя е французойка. Щастлив съм, че я имам вкъщи. — Докато я наблюдаваше как се храни, мислите му се върнаха към предишната вечер, когато я бе намерил в безсъзнание. Когато я бе вдигнал, леден страх бе обхванал сърцето му. Вътре в него се беше надигнало всеобземащо го чувство на покровителство, което все още беше там. Беше си помислил, че причината е нейната уязвимост и безпомощност, но сега вече не беше сигурен в това.
Мислите му се върнаха към първия път, когато я беше видял, облечена като богиня. Моментално бе привлечен от красивото младо момиче — това беше странно, защото той предпочиташе по-възрастни жени с опит. Вероятно защото бе облечена в римски стил! Винаги бе имал необяснима страст към всичко римско.
Веднага бе разбрал, че я желае. Когато й предложи тялото си, тя бе лиснала шампанското в лицето му. Устата на Марк Хардуик се изкриви в усмивка, щом си спомни, че я бе взел за лека жена. Как се бе случило това, така и не можа да разбере. Около нея витаеше такъв облак от невинност, че един човек с опит би трябвало да може да разпознае девицата в нея…
Мисълта, че я желае, го бе заслепила и той не бе могъл да види непогрешимия израз на възпитанието й. Ако трябваше да бъде честен, не бе само мисъл, бе просто страст! Когато й предложи компанията си, тя му бе отговорила: „Вие сте твърде арогантен, твърде сигурен в себе си и твърде стар за мен, лорд Бат!“
Живо си спомняше чувството на ярост, което го бе обзело, когато бе влязъл в стаята си и я бе видял в ръцете на Питър. Когато брат му каза, че са сгодени, той изпита такова остро чувство на загуба, че разбра — беше на ръба да се влюби в нея. В този момент мразеше брат си и безсрамно я желаеше.
Проблемът беше, че все още я желаеше. Когато я бе намерил в безсъзнание в магазина, с неприязън я бе донесъл при Питър в Хардуик Хол. Тайно се надяваше, че Питър ще се откаже от една годеница, която бе липсвала в продължение на девет месеца. Но брат му се зарадва неописуемо, че Даяна се бе намерила. Веднага отпътува за Лондон, за да уведоми леля й и чичо й.
Това, което никой не знаеше освен него и Нора беше, че посред нощ, Марк бе дошъл в тази стая. Бе казал на готвачката, че ще остане с лейди Даяна. Тайно се надяваше, че тя ще дойде в съзнание, докато той е там…
Наблюдавайки я да лежи неподвижна и бледа, красотата й го поразяваше. Само мисълта за нея бе достатъчно силно изкушение, за да го доведе до леглото й. И когато остана с нея в стаята, желанието стисна гърлото му. Някаква принудителна сила, която се подиграваше с волята му, го влечеше към нея. Ръката му сякаш по свое собствено желание се бе протегнала, за да я докосне. Той отметна златните къдрици от челото й и в този момент вече бе загубен…
Желанието пламна в него, изпълни съзнанието, сърцето, слабините му. Копнежът да я направи негова го поглъщаше. Оттегли ръката си от нейната, като че ли изгорена и дръпна стола настрани от леглото й. Но това не намали желанието му. Беше напълно готов за любов и така беше цялата нощ…
Имаше чувството, че я бе притежавал, че тя му бе принадлежала и после я бе загубил. През цялата дълга тиха нощ в съзнанието му се бяха прокрадвали случки от… какво? Друго време, друго място? Усещанията му бяха толкова реални, и все пак ефимерни — не можеше да ги задържи за дълго. Беше имал тези усещания и преди, всеки път когато беше държал в ръцете си нещо от епохата на Рим.
Къде, по дяволите, се беше губила тя цели девет месеца? Ревност го изпълни целия. Лейди Девънпорт бе сгодена за брат му Питър. Дали не беше избягала, защото не желаеше да се омъжи за Питър? Изведнъж разбра, че силно желаеше наистина да е така.