Когато приключи със супата, Даяна изпи цяла чаша вода, после посегна към чая. Марк Хардуик се покашля:
— Съжалявам, че бях толкова рязък!
Даяна му хвърли кос поглед:
— Май се задушихте, докато го изречете.
Той се ядоса, а Даяна изпита чувство на задоволство. С усилие овладя яда си и отговори почти разумно:
— Ако ми разкажете за Вашето изпитание, обещавам да Ви изслушам. Трябва да го разкажете на някого.
— И този някой трябва да сте Вие? Колко снизходително от Ваша страна. И когато завърша разказа си, ще ме погалите по главата и ще ми дадете бучка захар в устата. После ще разкажете всичко на Вашия приятел Чарлз Уентуърт и двамата добре ще се посмеете!
— За Бога, Даяна, повярвайте ми поне малко. Способен съм да Ви разбера!
— Даяна, така ли? Какво стана с лейди Даяна?
— Точно това най-много искам да узная! Каквото й да е случило, то Ви е лишило от Вашата сладка невинност.
Даяна се засмя:
— Невинност? — едва пое дъх тя. — Това бе първото нещо, което загубих. Живях с римляните, а те са порочни. Бях пленена от генерал Маркус Магнус. Когато ме видя гола, заповяда да ме изкъпят, да ме парфюмират и да ме изпратят в леглото му. И аз станах негова робиня!
Глава 29
Устата на Марк Хардуик остана отворена. Думите и му обрисуваха такава еротична картина, че кръвта му забушува във вените и набъбналата му стрела стана твърда като мрамор. Бричовете му за езда, направени от фина тънка кожа, го притесниха ужасно. Той се изправи, като се опита да скрие възбудата си, но аметистовите й очи се плъзнаха познавателно по огромната издатина.
Не беше ли това открито признание, че бе имала любовник? Идеята го шокира. Беше млада, неомъжена. Нечувано! Съзнанието му търсеше друго обяснение.
— Опитвате се да ми кажете, че бяхте изнасилена, така ли, Даяна? — запита той мрачно.
— Не! Но трябва да разберете, че бях робиня в домакинството му. Той имаше абсолютна власт над мен.
Марк бръкна в джобовете си, за да спре ръцете си, които се свиваха в юмрук.
— Значи Вие му се отдадохте?
— Не! Отказах да се подчиня на заповедите му. Отказах дори да приема, че съм негова робиня. — Лека усмивка се появи на устните й. — Ти беше абсолютно вбесен! Извинете… Маркус беше абсолютно вбесен.
— Биха ли Ви?
— Маркус? Боже мили, не. Той си имаше човек, който отговаряше за робите, с голям камшик. Той ги биеше вместо него.
„Тя си измисля всичко това и се наслаждава на всяка своя дума“, мислеше си Марк цинично.
— Заповяда да измия подовете на цялата къща, докато се съглася да му се отдам.
— И тогава Вие се предадохте?
— Измих всички мозайки!
— Но Вие казахте, че сте загубили невинността си, а под това разбирам Вашата девственост?
— Моята девственост! — Устните й се изкривиха при спомена.
Графът облиза устните си. Господи, тя бе така предизвикателна! Искаше му се да я обърне по гръб на леглото, да свали чисто бялата нощница и да се намери между краката й.
— Тъй като бях негова робиня и той имаше пълна власт над мен, знаех, че рано или късно трябва да му се подчиня. Беше неизбежно.
— Така че му се отдадохте.
— Не! Направих това, което Вие ме научихте. Започнах да водя преговори.
Той си спомни времето, когато я бе завел в градската си къща, за да се спазарят.
— През онази вечер Вие ме научихте на много неща. Разбрах, че когато един мъж много желае интимни услуги от една жена, той ще се съгласи на всякакви условия.
Марк Хардуик усети, че гневът се надига у него. Даяна бе отказала неговото предложение, а сега щеше да му разкаже как бе приела предложението на някой друг.
Тя прекара пръсти през разбърканите си коси и ги отхвърли назад. Неговите пръсти се свиха в джоба му. Искаше да ги зарови в това златното изобилие…
— Казах на Маркус Магнус, че ще се правя на негова робиня в присъствието на другите, ако ми разреши да казвам, каквото желая, когато сме сами и ако се съгласи да се отнася към мен като към лейди. Той прие с неудоволствие.
— И това срещу какво? — запита Марк.
— Разбира се, срещу моята девственост.
— И той Ви изнасили?
— А, не, аз му я подарих. Не веднага, разбира се, но не докато не започна да ме ухажва, за да ме спечели.
— И искате да повярвам, че един див римски варварин е способен да ухажва една жена?
— Маркус не беше варварин. — Тя затвори очи, спомняйки си. — Той беше патриций. Генералът бе строг, военен човек и разполагаше с малко време за жени. И въпреки това той ме ухажваше така, както нито една друга жена не е била ухажвана. Физическата му външност беше великолепна. Тялото му бе гъвкаво и мощно, погледът му ме караше ме да се чувствам толкова малка. Когато го видех в доспехите му, се възбуждах. Любенето ни бе толкова ценно и интимно, че не желая да го споделям с други хора. Достатъчно е да се каже, че когато взаимно се наслаждавахме един на друг, ние се поглъщахме.