Марк Хардуик не си спомняше друг път да е бил толкова възбуден. Присъствието му в тази стая заедно с Даяна Девънпорт бе равносилно на посещение във висококласен бардак, където куртизанки му говореха за еротичните си сексуални фантазии… Но лейди Даяна Девънпорт не беше такава, беше млада, неомъжена жена с титла. Жена с предизвикателен сексуален опит. Черните очи на графа се разконцентрираха от огромното му желание.
— И Вие вярвате, че аз съм бил този Маркус Магнус? — запита той пресипнало.
— Зная, че сте Вие. — Погледът й се разходи по тялото му — задържа се върху устните му, ширината на раменете му, издатината в областта на слабините му. — Годините не са били любезни към Вас, граф Бат.
— Какво искате да кажете? — запита той засегнат.
— О, имате същото арогантно държание като Маркус, Същото чувство за власт, но тези векове цивилизация са Ви дарили с един външен блясък, който е непривлекателен. Вие сте изтънчен, циничен егоист, суетен, егоцентричен и отегчен. Вероятно дори извратен. С други думи, заприличали сте на дръглив кон, граф Бат, а това не е особено привлекателно.
— Тогава ще Ви освободя от отвратителното си присъствие!
— Чудесно! Искам да се облека. Не съм инвалид.
— Няма да правите нищо подобно. Още не сте започнали да се възстановявате! Все още сте…
— Замаяна? — запита Даяна сладко.
— Да, замаяна. Няма да разменя и дума с Вас. Трябва да останете в леглото или…
Брадичката й се вирна.
— Или какво? — предизвика го тя.
— Няма да викам никой друг, сам ще Ви набия! — Черните му очи издаваха някаква дива решителност, която я предупреждаваше, че графът е способен на всякакви крайни действия, дори и насилие.
Даяна се мушна в леглото. Беше чудесно да чуе властните нотки в този глас. Беше както познато, така и успокоително да чуеш дълбокия мъжки глас, който издава команди и да знаеш, че го предизвикваш със своята сексуалност…
Марк бе хванал дръжката на бравата, когато се обърна към нея:
— Не питате за Питър!?
— Питър? — като че ли не разбираше.
— Вашият годеник Питър Хардуик. Спомняте ли си го?
Дали острата нотка бе проява на сарказъм?
— За съжаление, да — отговори тя лукаво.
— Вие поставихте брат ми в невероятно положение, когато изчезнахте. Всички вестници писаха за това. Той организира голямо издирване. Зарадва се много, когато Ви намерих — той очевидно все още изпитва към Вас същото, което е изпитвал и преди, независимо от всичко случило се…
— Между брат Ви и мен няма абсолютно нищо. Аз не отказах годежа през нощта, когато ни заварихте заедно, защото чувствах, че ме е компрометирал. Бях абсолютно невинна!
— Вие не сте влюбена в Питър?
Даяна се изсмя.
— Питър е момченце. Едва след като срещнах за първи път брат Ви, изпитах велика страст. Вече не съм наивното дете, което бях и което позволи да бъде хванато в капан само с няколко целувки. Оттогава аз очаквах любовта на мъж, на истински мъж.
Марк Хардуик се върна при леглото.
— Питър отиде тази сутрин в Лондон въпреки снега. Отиде, за да съобщи на леля Ви и чичо Ви, че сте се върнали. Естествено, те ще дойдат тук с него. Очаквам ги да пристигнат утре, освен ако пътищата са лоши.
— Пфу! Прудънс! — Даяна се разтресе. — Предполагам, че трябва да се срещна с нея.
— Страхувате ли се от нея?
Даяна се замисли.
— Да, страхувах се. Тя ме държеше много строго. Налагаше се и когато номерата й не минаваха, ме манипулираше, като играеше на струната на съчувствието, преструвайки се на инвалид. Скоро ще научи, че вече не съм подходящо за женитба момиче, а жена…
— Клюките, които се разнесоха след Вашето изчезване, не й бяха приятни.
По лицето на Даяна премина дяволита усмивка.
— Почтеността е нейният Господ. О, колко ми се иска да можех да бъде свидетел на неудобството й.
— Вашите леля и чичо са все още Ваши законни настойници! — предупреди я той.
Изразът на задоволство изчезна и бе заменен от тревога.
— Мислех, че не се страхувате?
— Тя ще ме накаже жестоко за това, но след страха, който изпитах в Рим, леля повече не може да ме изплаши.
Веждите му се вдигнаха нагоре въпросително като крила на черен гарван.
Гърлото й се стегна и тя започна да трепери.
— Не ме питайте — прошепна тя. — Не мога да говоря за това… все още.
— Починете си! — разбърза се Марк. Затвори тихо вратата. „Какво по дяволите крие?“, запита се той. Днес го бе очаровала много повече, отколкото в миналото. Сега, когато бе заобиколена от някаква загадка, съчетана с необикновените неща, които бе разказала, тя го привличаше като магнит.