Очевидно Даяна възнамеряваше да анулира годежа, което нямаше да се хареса на Питър. Той веднага бе заминал за Лондон, за да осведоми настойниците й, че плановете за женитбата са отново актуални. Марк Хардуик почувства облекчение, че Даяна не бе отдала сърцето си на неговия брат и то не само по лични причини. Такава великолепна жена като Даяна заслужаваше нещо по-добро от безпътния млад разбойник, какъвто беше Питър.
Питър Хардуик беше на половината път към Лондон, когато както й бе очаквал, снегът премина в дъжд. Независимо от времето, той бе в добро настроение. Беше затънал толкова дълбоко в дългове заради комара, че бе започнал да се чувства преследван. Сметките му във всеки един от лондонските клубове бяха нараснали неимоверно и той знаеше, че единствената причина да бъде все още на свобода беше фактът, че е брат на графа на Бат.
По-неотложните дългове обаче трябваше да бъдат платени. Загубите му от залаганията на петли и борбата с бикове бяха станали изумителни. Знаеше, че ако не плати, в най-добрия случай щяха да му счупят краката. В резултата на това бе попаднал в ръцете на лихварите. Това бе отложило неприятностите му, но по никакъв начин не ги бе решило. Затворът Флийт изглеждаше близка перспектива и единствената надежда да го избегне, бе да се хвърли в краката на брат си и да си признае всичко. Това показваше до каква степен бе отчаян, защото мразеше непреодолимо Марк и би направил всичко само за да избегне презрението на арогантния си брат.
И в най-тъмния си час бе спасен от Даяна Девънпорт! Тя неочаквано се бе появила така мистериозно, както и бе изчезнала. Въобще не го интересуваше къде е била. Единственото, което имаше значение за Питър, бе подготовката За женитбата му да се ускори.
Бяха изминали осем месеца, откакто бе говорил с Ричард и Прудънс Девънпорт. Те бяха стояли в Бат цял месец, докато продължаваше издирването, но после не им оставаше нищо друго, освен да се върнат в Лондон.
Когато пристигна на Гросвънър Скуеър, беше вече доста късно и той намери Ричард Девънпорт и съпругата му вкъщи. Камериерът взе наметалото му и го покани във всекидневната.
— Зная, че ще ме извините за късния час, когато ви кажа новината. Даяна се намери! — обяви Питър.
Те не изразиха никаква радост. Изглеждаха като поразени от гръм.
— Намерена жива? — попита Ричард.
— Да, и е в безопасност в Хардуик Хол.
— Но ние я считахме за мъртва — извика Прудънс. Двамата с Ричард си размениха погледи, които можеха да бъдат описани като виновни.
В съзнанието на Питър блесна предупредителна червена светлина. Самият той бе голям мошеник и понеже познаваше човешката природа, той ги заподозря в измама. С каменно лице и с безразличен глас каза:
— Плановете за женитбата могат да бъдат задвижени незабавно.
— Не толкова бързо — прекъсна го Ричард. — Нашето споразумение вече не е валидно. — Умът на Ричард препускаше като живак. Бяха приели, че Даяна е мъртва и действията им следваха това предположение. Естествено, без да е намерено тялото, трябваше да минат определен брой години, за да може съдът да я обяви за мъртва, но Ричард беше поел в свои ръце управлението на парите на Даяна и чрез манипулации бе успял да прехвърли голяма част от нейното състояния в своите сметки.
Питър Хардуик лесно проследи мислите на Ричард, особено щом ставаше въпрос за пари. Тези хиени биха обявили за невалидно споразумението им да си делят парите шестдесет на четиридесет процента единствено, ако очакваха да получат цялата сума.
Питър се усмихна. Ако Ричард Девънпорт бе извършил нещо незаконно, той можеше да го предаде.
— Като годеник на Даяна ще я посъветвам да провери като настойници как сте се разпореждали с наследството й. Брат ми, графът, се радва на услугите на най-добрите адвокати в Лондон.
— Аз ще съобщя на Даяна, че се интересувате от нея само заради парите й — заплаши го Прудънс. — Тя ще анулира веднага годежа.
Питър се усмихна така широко, че усмивката стигна до ъгълчетата на очите му:
— Независимо дали тя ще се омъжи за мен или не, вашето време изтича. Само след два месеца Даяна ще стане пълнолетна и ще получи богатството си. Ще имате ли достатъчно време да възстановите парите, които липсват?
Прудънс и Ричард си размениха бързи погледи.
— А-ха, така си и мислех! — каза надуто Питър. — Като че ли в края на краищата договорката ви с мен е по-малкото зло от двете злини.