Питър разбираше — въпреки че това бе жестока борба. Прудънс и Ричард не можеха да направят нищо друго, освен да я приемат. Ричард се обърна към него и запита:
— Веднага идвам в Бат. Каза ли нещастното момиче къде се е губило през всичките тези месеци?
— Всъщност не. Графът я намери в безсъзнание в един магазин за антики и я докара в Хардуик Хол с каретата си. Естествено, викнахме лекар. Той не откри нищо счупено и очаква скоро да дойде в съзнание.
— Защо не ми казахте, че се е наранила? — запита Прудънс, възприемайки веднага ролята на загрижена леля.
— Просто защото не Ви хрумна да попитата — отговори сухо Питър. — Смятам, че е най-добре да се оженим в Бат. Утре се връщам там и ако искате, можете да пътувате с моята карета.
— Благодаря, но ние ще се придвижим със собствен превоз, господин Хардуик — отговори решително Ричард.
Веднага след като Питър излезе, за да се отправи към градската къща на улица „Джеръми“, Прудънс каза:
— Това беше много умно решение, Ричард. Нямам му вяра въобще.
— Мислех си, че повече няма нито да чуем, нито да видим скъпата ни племенница. Всичко отиде по дяволите. А вървеше толкова гладко, дори прекалено гладко! Прудънс, имаш право да не вярваш на Питър Хардуик. Мисля си, може да се окаже твърде неприятен клиент. Трябва да подхождаме много внимателно към него и да не му се противопоставяме. Последното нещо, което бихме желали, е проверка на наследството на Даяна.
— Ричард, той каза, че тя е в безсъзнание. Може въобще не дойде на себе си.
— Прудънс, строиш пясъчни кули! Това лайно е твърде упорито, за да умре по толкова обикновен начин. Мислех, че е била измамена, но очевидно твоите подозрения са по-близко до истината. Сигурно е избягала с някой любовник и сега, когато я е изоставил, се е върнала.
— Това е наистина отвратително! Трябва да бъде затворена в дом за безпътни момичета. Пък може би е добре, че Хардуик е все още заинтересуван от нея. Може би най-доброто решение е да я оженим набързо.
— Ще преценим положението, когато пристигнем в Бат. Ние още сме нейни законни настойници през следващите два месеца и дори графът няма да може да оспори нашите пълномощия!
Глава 30
Хардуик Хол камериерката сменяше бельото, а Нора подготвяше банята за Даяна.
— Благодаря, Нора. Това не е твоя работа. Ще се оправя и сама.
— Нищо подобно няма да правиш. Кой друг ще го свърши, ако не аз. Господин Бърк обича да мисли, че върти цялата работа тук. Но какво може да свърши той, когато гостенка е такова младо момиче като Вас, което трябва да лежи в леглото…
— Съжалявам, че ти създавам допълнителна работа.
— Не ми създаваш работа въобще. Ще ти донеса чиста нощница и можеш да се върнеш пак в леглото.
— Чии нощници обличам? — запита любопитно Даяна.
— Мои, разбира се. Имам няколко много красиви. От Франция са. Дадох ти бялата, защото ще дойде лекарят. Имам и нощници с дантела, а материята на някои е тънка като паяжина. Ще взема няколко по-красиви и ще се върна.
В момента, в който тя излезе, влезе господин Бърк. Той донесе кана с вино и чаши.
— Ако мога да направя нещо, за да се почувствате удобно, лейди Даяна, кажете ми. Мой пропуск е, че нямам сред прислугата жени прислужнички.
— Нора е много мила с мен.
Погледът на господин Бърк не беше истински презрителен — такова държание бе под неговото равнище:
— Знаете, че тя е французойка.
Даяна отвори широко очи. Господин Бърк й напомняше за Кел. И изведнъж се сети. Разбира се, Нора приличаше на Нола, жената от Галия. Тръпки я побиха. Всичко беше толкова необичайно, че се почувства неловко.
Нора се върна с нощницата веднага след като господин Бърк излезе и я подаде на Даяна.
— Цветът ще отива на очите Ви.
— О, чудесна е! — Бледолилавата нощница беше с дантела около врата и на ръкавите, което я правеше красива, а прозрачната материя — предизвикателна. — Едновременно е палава и много приятна.
— Да, французите имат вкус за тези неща. Сега лягайте, а когато вечерята стане готова, ще Ви я донеса тук.
Даяна вече чувстваше, че компанията на Марк Хардуик й липсва.
— Негова Светлост вкъщи ли ще вечеря?
— В това студено време отиде да поязди. Отвъд поляните, на гърба на имението, Археологическото дружество има „разкопки“ — така ги наричат. Понякога прекарва часове там, но сутринта специално подчерта, че за вечеря ще се прибере.
Даяна се пъхна в леглото, очаквайки завръщането на Марк, обаче единственото нещо, за което мислеше, бе какво ще каже на Прудънс.
Когато графът енергично влезе в спалнята й, настроението на Даяна се развали. Демонстрираше пълно безразличие, разбира се. Не беше дошъл да вечерят заедно — когато влезе, тя почти привършваше. Даяна отпи от водата, като разказваше за храната в Аква Сулис. Когато Марк не й възрази, че е била там, тя си отдъхна. Беше доволна, че не трябва да подбира думите, които използва.