„Спри се!“, повтаряше си той. „Това момиче те е омагьосало“. Втренчи се в нея.
— Любопитен съм какво направи този Маркус Магнус, когато Ви видя за първи път. Със сигурност не е повярвал, Даяна, че идвате от бъдещето.
— Точно така. Спомням си, че бях облечена в онази отвратителна рокля с банели и носех точно толкова отвратителна напудрена перука. По грешка той ме бе взел за възрастна жена, докато…
„Докато не те видя гола“, добави той мислено.
— Доста дълго време беше убеден, че съм друидски свещеник, изпратен да го шпионира.
— В това има смисъл, като се вземе предвид странното Ви облекло — подразни я той.
— Това има смисъл, като се вземе предвид моята изявена интелигентност — контрира го тя.
— Вие сте добре образована, в това няма съмнение.
Тя сви рамене.
— Видяхте сам библиотеката на баща ми и бих добавила, пожелахте да я притежавате.
— Между другото — измърмори той многозначително. Даяна се изчерви и с това доказа, че знае точно какво друго бе желал да притежава.
— Вероятно сте изучавали римския период задълбочено, както и аз — предположи той.
— Не, точно това е странното. Никога не съм се интересувала много от него. Често фантазирах за други исторически периоди. Предпочитах времето на кралица Елизабет или Средновековието вместо нашето време на крал Джордж.
— Защо? — полюбопитства Марк.
Погледна го унищожително.
— Защото нямате и най-малка представа колко ограничаващ е животът на една млада, неомъжена дама. Нямах свобода да избирам дрехите си, приказките си, мислите си. Прудънс го правеше вместо мен.
„Аз самият съм фанатик по отношение на свободата си“, помисли той, „Това е най-ценното, което човек може да има“.
— Ако сравните нашите феминизирани мъже, които подражават на Прини, с тези от периода на Елизабет или от Средновековието, няма да има нужда да ме питате защо предпочитам тези времена.
— Е, много благодаря.
— О, това не се отнася до Вас. Вие сте това, което трябва да бъде един истински мъж, но такива рядко се срещат.
„Значи привличането ни е взаимно“, реши той.
— Кажете ми — започна тя многозначително, — как поддържате тази изключителна физическа форма?
Устните му трепнаха в незабележима усмивка. Беше поласкан, че е забелязала този факт.
— Упражнявам се, плувам, яздя, понякога работя на кариерите. Нищо не помага така добре за физическото и умствено състояние на един мъж, както труда.
Тя му хвърли предизвикателен поглед.
— Поне за Вас това действително е вярно.
— Нещата, които казвате, са необикновени. Харесвам изказа Ви.
— Е, не само това, което казвам… Мога да Ви покажа неща, за които само сте сънували.
— Вие не само че флиртувате с мен — обвини я Марк, — но и определено ме съблазнявате.
Тя се изсмя в лицето му.
— Ако си вярвате, лорд Бат, значи че не познавате така добре жените, както си въобразявате.
„Боже Господи, какво удоволствие ще бъде, когато я обладая!“
Тя мерна тъмната сила, нахлула в очите му, и си помисли със страх, че бе отишла твърде далече.
— Тъй като утре възнамерявам да изляза от тази стая, може би ще е добре да си почина.
— Можете да станете само ако доктор Уентуърт и аз сме съгласни — възрази той решително.
— Ще видим — отговори тя весело и го изпрати до вратата.
— Ако смятате, че ще Ви разреша всичко да става така, както Вие желаете, значи не ме познавате.
— Зная за Вас повече, отколкото всяка друга жена има право да знае — отговори тя тихо, изкушавайки го отново, преди да затвори вратата под носа му.
Когато остана сама, Даяна отиде до високия прозорец. Дръпна тежката завеса и се загледа в пейзажа навън. Фина снежна дантела покриваше земята и всяко клонче на изправените тъмни силуети на дърветата. Бледата луна хвърляше загадъчни сенки на всички посоки. Красивата нощ излъчваше студенина. Тя не знаеше как изглежда Аква Сулис през зимата и се почувства някак си измамена. Бяха тръгнали за Рим, преди да падне снегът, но времето бе вече застудило. Усмихна се, когато си спомни за кожените наколенки. Маркус ги намираше за особено еротични.
Маркус… Маркус. Именно той бе причината, поради която тя се чувстваше измамена. Сезонът нямаше нищо общо, нито Аква Сулис. Как щеше да прекара остатъка от живота си без него? Как щеше да мине тази нощ? Пръстът й изписа името му върху изпотеното стъкло. Въздъхна тежко. Дневната светлина бе прогонила страховете й, но тъмнината сега ги връщаше. Даяна започна да трепери. Бързо се върна в леглото и дръпна завивките нагоре, за да потърси сигурност.
Марк Хардуик лежеше на леглото си с ръце под главата. Опитваше се да се отпусне, но беше невъзможно. Очите му се насочиха към слабините. Беше толкова възбуден! Дявол да я вземе, нямаше нищо чудно, че все още беше в това състояние. И все пак не само желанието го бе напрегнало толкова много…