В момента, в който бе влязъл в стаята си, се бе разровил сред историческите книги за римско време, за да намери периода, за който бяха говорили. Книгите потвърдиха всичко, което тя бе споменала. Сеутониус Паулинус е бил губернатор на Британия, а Юлиус Класицианиус — прокуратор. Тя бе нарекла британската кралица от онова време, която бе известна в историята с друго име, с истинското й — Бодис. Потърси в енциклопедията справка за играта „Робърс“, но не намери нищо.
И без книги знаеше, че Нерон е бил император на Рим точно по това време. Въпреки че всичко римско го очароваше, възмущението му се надигна, когато си помисли за жестокостите, които Нерон бе извършил спрямо християните. Според хрониките при откриването на Колизеума девет хиляди животни са били принесени в жертва. Нерон бе един луд човек, който се бе самоубил, но не достатъчно рано…
Марк извади карта на Аква Сулис, която бе правил сам, и започна да я разглежда. Когато работеше върху римските си проекти, те го поглъщаха изцяло. Докато тялото му започваше да се отпуска, мислите му се връщаха към онези въпроси, на които никога не бе могъл да намери отговор. Откъде тази всеобхватна страст към всичко, свързано с Рим? Дали бе живял по времето, когато Британия е била окупирана от Рим? Винаги е бил достатъчно свободомислещ, за да го приеме като една възможност.
Сега обаче възникваха нови въпроси. Дали е бил римлянин? Дали е бил генерал с името Маркус Магнус? Името му харесваше. Някак си му прилягаше. Захвърли перодръжката и прекара ръце през косата си. Въобразяваше си. Искаше му се да повярва в тази фантазия, защото Даяна бе част от нея. Искаше му се да вярва, че са били любовници, за да могат отново да бъдат… любовници. Мъжкият му нагон го бе завладял напълно.
Беше в състояние на възбуда толкова дълго, че вече тестисите го боляха. Погледна към леглото и си я представи легнала в басейна, а златистата й коса плуваше около гладките рамене, докато тя сапунисваше наполовина показващите се гърди.
Всичко това бе в резултат на един дълъг ден на отрицание и въздържание, а как ли щеше да се чувства след подобна нощ. Знаеше, че единственото решение бе да се люби с нея. Беше полунощ. Цялата къща спеше. Можеше да слезе долу до стаята й и да я отнесе съпротивляваща се в леглото си. Беше го предизвикала толкова много, че стана от бюрото си и погледна към вратата. Желанието му бе почти непреодолимо.
Легнала под завивките, Даяна започна да се затопля.
Размишляваше за дългата самотна нощ пред нея, изпълнена със страх. Но после й хрумна успокояваща мисъл. Ако можеше да заспи, може би щеше да сънува Маркус. Не можа да устои и се унесе в дрямка. Накрая заспа. Потъна дълбоко в пропастта и спа почти до полунощ, когато започна да се мята в леглото.
Къде се намираше? Мили Боже, беше се върнала в затвора за роби. Беше окована във вериги, както и останалите, но толкова близко до тях, че можеха да я докоснат. Отчаяно се сви, не можеше да понесе отвратителния им допир. Успявайки да се отдалечи от един, попадаше на друг…
Когато огромният палач дойде, за да я отведе в Максимус, не можа да спре да трепери. Мили Боже, не разрешавай това да се случи отново! Защо трябваше пак да се връща назад във времето? Беше минала веднъж по този път, а сега трябваше да се изправи с лице срещу всичко отново. Този път обаче бе по-страшно. Този път знаеше какво я очаква на арената! Обезумяла от страх, тя започна да крещи, а после, като по някакво чудо, успя да се отскубне от палача и да побегне.
Марк чу обезумелия писък и се втурна към нея. Даяна тичаше по тъмния коридор към него. Попадна в прегръдките му.
— Върнах се, върнах се! — викаше тя и цялата се тресеше така, че зъбите й тракаха. Тялото й бе ледено, чувстваше го под тънката нощница.
Силните му ръце я притиснаха и тя се вкопчи в него.
— Даяна, ти си в безопасност. Това бе само кошмарен сън. — Изпита дълбока нужда да я покровителства, да я защитава с цената на живота си, макар и само от заобикалящата ги тъмнина.
Глава 31
Вдигна я на ръце и я занесе близо до огъня. Беше го прегърнала отчаяно.
— Маркус, помогни ми! — молеше тя.
— Аз съм Марк — каза той високо, седна на стола пред камината и я взе в скута си.
Тя трепереше като уплашено животно, заклещено в капан. Притисна лицето си в малката вдлъбнатинка между врата и рамото му, а той започна да гали косата и гърба й със силната си длан, за да й предаде малко от собствената си сила.