Той седя неподвижно, докато тя заспа. После я отнесе в леглото си и леко я положи в завивките. Гледаше я втренчено, а веждите му се бяха събрали от объркване. Беше разказала историята си така убедително, че той я бе преживял заедно с нея. Имаше толкова много въпроси и толкова малко отговори, но едно беше сигурно — животът бе пресякъл пътищата им в един.
Изтегна се до нея като тъмен отмъстителен ангел.
Тя усети присъствието му и се обърна с лице към него. Половината от тялото й бе върху него, в любимата си поза — единият й крак между неговите, единият от неговите — между нейните.
„Мисли си, че е в леглото с Маркус“, крещеше всичко в него.
— Знам, че си Марк — прошепна тя, като че ли прочете мислите му. Ръцете й се плъзнаха по твърдите мускули и после заспа.
Когато господин Бърк отвори вратата на стаята с водата за бръснене, Марк Хардуик го погледна виновно. Щом красивото момиче се размърда в ръцете му, той каза:
— Господин Бърк, не си видял нищо!
— Разбира се, милорд — отговори спокойно Бърк. Остави водата и излезе, както правеше всяка друга сутрин.
Даяна се подпря на Марк, за да се повдигне и се изчерви силно.
— Съжалявам, милорд.
— Аз — не, беше удоволствие за мен. — Черните му очи излъчваха смях. — И сега, след като спахме заедно, можеш да спреш да ме наричаш милорд.
Тя не се усмихна.
— Искам да Ви благодаря за помощта. Бях ужасена и Вие прогонихте страховете ми. — Беше неспокойна и притеснена.
Той сложи ръце под главата си и протегна мускулестите си крака под кадифената роба, а очите му играеха до насита върху нея.
— След като съм Маркус Магнус, не бива да се притесняваш. Събуждането сутрин в неговата прегръдка сигурно ти е добре познато?
Притеснението й премина в гняв. Той й се присмиваше.
— Но е абсолютно непознато за Вас Аз си спомням всичко, а Вие — нищо.
— Спомням си тази нощ — напомни й той изкусително. — Може би ще ми помогнеш да възкреся спомените си. Нека да поразсъждаваме малко. Когато се събудеше в прегръдката на Маркус, с крака преплетени в неговите, той сигурно те любеше. Защо не ми разрешиш…
— Можете да помечтаете — прекъсна го тя рязко и стана от леглото.
Той тихо изруга. Тялото му бе реагирало светкавично! Стана и отиде до камината да разпали огъня.
Подозираше, че тя съзнава отлично колко изкусителна е в прозрачната си лилава нощница с копринения водопад от злато върху раменете си. Беше готов да я обвини, че бе изтичала умишлено при него през нощта под претекст, че е сънувала кошмар, но се спря навреме. Знаеше, че наистина бе изпитала ужас. Сега, когато бе светло, увереността й се бе върнала и тя отново беше станала умела изкусителка.
Когато загърби бумтящия огън, видя, че разглежда картата върху бюрото му.
— Не е вярна.
Той застина.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Картата на Аква Сулис не е точна. Кой я е чертал?
— Аз — отговори той предизвикателно.
Повдигна мигли, за да го погледне съжалително.
— О, Господи, споменът Ви е катастрофален.
Той веднага се приближи.
— Но аз не съм я чертал по спомени. Направих я благодарение на проучванията си.
— Тогава и те са толкова неточни, колкото и паметта Ви.
— Кое не е вярно? — запита той.
— Крепостта бе разположена върху значително по-голяма площ, отколкото е посочено тук. Баните бяха вътре в нея и се ползваха от легионерите.
Графът беше готов да й възрази, но изведнъж това, което чу, му прозвуча правдоподобно.
— Крепостта бе разположена върху площ от около тридесет акра. Вътре бяха помещенията за войниците, а покрай стената бяха разположени други — за робите.
— Роби ли?
Тя го погледна открито.
— Те бяха Ваши роби. Как, по дяволите, мислите, че са строени пътищата и мостовете? Разбира се, не от римляните, въпреки че ги приписват на себе си!
— Моите инженери бяха най-добрите в света! — Той се спря, объркан от това, което изрече.
— Вие си спомняте, нали?
Бяха застанали толкова близко един до друг, че бедрата им се докосваха. Изведнъж Даяна се сети колко прозрачна бе нощницата й.
— Боже мой, забравих, че лекарят ще дойде — промърмори тя.
Едва се бе прибрала в стаята със стени, боядисани в прасковен цвят, и Нора надникна през вратата.
— Банята ти е готова. Донесла съм една по-прилична нощница за пред лекаря.
Изкъпан и обръснат, великолепен в бричовете си за езда и зелено сако, Марк Хардуик поздрави приятеля си Чарлз Уинтуърт.
Лекарят повдигна въпросително вежда.
— Успя ли да я накараш да говори?
— Да, говори много.