— Надявам се, без грубости?
— Проклет да си, Чарлз, говориш така, като че ли не мога да бъде внимателен с една жена.
— Хм, добре, предполагам, че всяко нещо има своето начало. Промени ли разказа си?
— Не. Абсолютно убедена е, че се е върнала назад във времето.
Когато се качваха по гравираното стълбище от епохата на Елизабет, Марк запита:
— Имал ли си някога чувството, че си живял и преди, в някакво друго време?
Чарлз погледна към тъмното лице на приятеля си, за да види дали говори сериозно. Да, беше сериозен. Чарлз се засмя.
— Да ти кажа истината, да. Когато завърших университета и заминах на голямата си обиколка, посетих Египет. Беше ми толкова познато, колкото и в Лондон. Където и да отидех, изпитвах силно чувство, че вече съм бил там. — Направи физиономия. — Лекар на фараона звучи като бълнуване на луд човек.
Марк сви рамене.
— Звучи нормално поне за мен, стари приятелю. Сега ще те оставя насаме с пациентката ти.
Чарлз влезе в стаята на Даяна и поздрави:
— Добро утро, лейди Даяна. Изглеждате много по-добре, всъщност сте блестяща.
— Благодаря, доктор Уентуърт, чувствам се отпочинала. Мога ли да ставам днес?
— Не бързайте толкова, млада лейди. Първо искам да Ви задам няколко въпроса. Изпитахте ли някаква болка?
„Само в сърцето!“
— Не, никаква, докторе.
— Добре. А да сте почувствали слабост или виене на свят?
— Не.
Вратата се отвори рязко и Марк влезе:
— Разказа ли ти, че сънува ужасен кошмар снощи?
Чарлз потърси отговор в очите й.
— Беше толкова реален, че тя помисли, че се връща отново назад във времето — продължи Марк.
Даяна го погледна гневно.
— Интересно! — каза Чарлз. — По мое мнение не е зле.
— Достатъчно зле — намеси се сърдито Марк.
— Не, имах предвид, че случилото се не е потискано, а излиза на повърхността съзнателно и подсъзнателно. — Той изгледа и двамата. — Очевидно се чувствате добре, когато разговаряте с Марк за случилото се и това е най-доброто лечение.
Даяна настръхна.
— Ако си затворите устата, докторът ще ми разреши да изляза днес навън.
Марк се надвеси над нея.
— Не възразявам да станете от леглото. Толкова много те гледах легнала — наистина имам чувството, че си ми любовница.
Чарлз се засмя.
— И двамата май не се нуждаете от моето насърчение, за да си общувате. Единствената длъжност, която ми се пада, е съдия.
Лека руменина изби по страните на Даяна.
— Съжалявам, доктор Уентуърт, но Марк понякога е толкова нападателен.
— Приемам, че вече го познавате до известна степен. — Очите на Чарлз играеха.
„Само хиляда и седемстотин години“.
— Можете да се облечете, ако не се претоварвате и ако обещаете, че следобед ще си починете. Ще дойда утре по същото време.
— Леля и чичо ще пристигнат до утре. Боже мой, не ми се мисли за мъченията, на която ще бъде подложена.
— Ще се радвам да поговоря с тях, лейди Даяна. Ще ги предупредя какво може да се случи, ако прекалят с нападките.
— Благодаря, докторе.
— Питър също ще се върне дотогава — добави Чарлз, а погледът му бе предупреждение към Марк да изясни чувствата си към Даяна, преди да си е дошъл брат му.
Марк Хардуик изпрати Чарлз до входната врата на Хардуик Хол.
— Чарлз?
— Да, Марк?
— Защо не си гледаш твоята работа.
Чарлз се засмя развеселен, без ни най-малко да се засегне.
Когато остана сама, Даяна се изхлузи от леглото и отвори гардероба. Там висеше отвратителната бежова рокля с банелите и до нея — старомодния корсет. Погледът й попадна на багажа, който беше забравила сутринта, когато избяга от Хардуик Хол. Коленичи, за да го отвори и споменът за красивите дрехи нахлу в съзнанието й.
Тук бе сочночервеният полукорсет и кадифената рокля в цвят нефрит, която бе купила от госпожа Мадлен. Извади дрехите и ги закачи. Пъхна нощницата под възглавницата и сложи корсета. Той със сигурност не бе така екзотичен, както римските й дрехи, но бе готова да се хване на бас, че бе най-предизвикателната дреха в съвременния Бат.
Сложи красивия си черен костюм за езда, после нави дългата си коса на кок ниско на врата. Когато не намери графа в къщата, тръгна към конюшнята. Оседлаваше коня си, но когато го помоли да оседлае и един за нея, той се намръщи.
— Времето не предразполага към спокойна езда, лейди Даяна.
Отново бе започнал да се обръща официално към нея. Тя се чудеше дали причината не бяха точно определените му навици за езда.
— Но аз не яздя спокойно, а добре. Както всяко нещо — или мога да го правя, или не се захващам. Така е по-вълнуващо.
— Лекарят предупреди да не се преуморяваш.
Тя вдигна брадичката си енергично.