— Обичам тази спалня. Никога вече няма да я напусна.
Марк се обърна да каже нещо и думите замръзнаха на устните му. В противната кафява роба и платнени обувки тя изглеждаше смъртно бледа. Преглътна бучката в гърлото си и безмълвно се закле. Ако някой някога се опиташе отново да я нарани, щеше да го убие!
— Зная, че е късно, но трябва да се оженим още тази вечер. Така че все пак ще се наложи да излезеш от тази спалня.
— Трябва да се изкъпя — тихо каза тя.
— Какво ще кажеш за една баня край огъня, както са се къпали по времето на Елизабет?
Само за секунди стаята се изпълни със суетящи се прислужници, които домъкнаха голяма порцеланова вана, последвана от кофи с топла вода. Господин Бърк и Нора също пристигнаха — той, за да се погрижи за тоалета на господаря си, а тя — за тоалета на Даяна. Граф Бат заяви учтиво, но твърдо:
— Бихме искали да останем сами за момент!
Даяна свлече робата и платнените обувки и се плъзна в ароматизираната вода. Марк се наведе, събра накуп дрехите й и отвори вратата на стаята.
— Изгорете ги! — нареди той на първия слуга, когото зърна.
— Какво ще облека? — загрижено попита Даяна.
— Има ли значение?
— Разбира се, че има. Ще се омъжвам. Независимо, че е само за три седмици — замислено добави тя.
Марк се приближи, черните му очи я милваха с любов.
— Може да носиш това — каза той, окачвайки медальона на шията й.
— Много скъпо ли струваше?
— Почти нищо. Казах на жената, че си имам една половинка и нямам нужда от друга. — Бръкна в джоба си и извади обиците й. — Можеш да сложиш и тях. През цялото време ги носих със себе си. — Единствената причина, поради която искаше тя да носи обиците, беше да я гледа как ги сваля, когато си лягат.
Чувствайки любовта, с която я обграждаше, Даяна рече кокетно:
— Щом като отпрати Нора, ще трябва ти да ми помогнеш.
Когато беше готова, Марк я зави в една турска хавлиена кърпа и я вдигна от водата. Знаеше, че ако седне и й я притегли в скута си, никога нямаше да се облекат.
— Какво ще кажеш, ако отида в твоята спалня и избера нещо от гардероба ти?
Даяна се усмихна. Когато Марк беше Маркус, той й избираше дрехите. Спомни си колко шокиращо изглеждаше в туниката. Кимна одобрително и разтвори хавлията така че огънят затопли плътта й. Колко приятно беше да се чувства свободна да прави каквото й се иска.
Марк се върна с тъмнозеленото кадифе.
— Тази рокля ми напомня нещо много специално, както и това — каза той, протягайки в ръка аления корсет. Помогна й да се облече. Когато завързваше връзките на роклята, установи колко много беше отслабнала. Още от утре щеше да настоява да се храни добре и да прави упражнения. Не искаше да я вижда толкова бледа и немощна. Искаше я блестяща, способна да дава толкова много, колкото можеше и да получи. Искаше да я пристиска до себе си — както в леглото, така и извън него.
Опитваше се да не го гледа втренчено, докато се бръснеше и сменяше бельото си, но беше жадна да го съзерцава. Тъмното му лице бе толкова мъжествено, той изглеждаше силен дори в официалните дрехи. Вдигна очи и видя, че го наблюдава. Осмели се да си помисли, че Даяна го гледаше със собственическо чувство.
— Нямам никакъв пръстен — изведнъж се сети той.
— За какво му е на един заклет ерген венчален пръстен? — дразнеше го тя.
Марк премяташе любимия си пръстен от гравиран смарагд.
— Ще ползваме този. Господин Бърк и Нора ще дойдат с нас като свидетели. — Накрая, когато беше напълно облечен, Марк се осмели да я докосне. Взе в ръце лицето й, повдигна брадичката и жадно впи устни в нейните. — Сигурна ли си, че си готова за това?
Даяна кимна.
— Напълно. — Не искаше Марк за три седмици, искаше го завинаги, но дори да имаха само тази нощ, тя се чувстваше по-благословена от всяка друга жена на света. Съдбата я бе дарила с възможността на два пъти да се влюби в този мъж.
Беше скоро след полунощ, когато малката групичка се събра във фоайето на мировия съдия на Бат. Гражданската церемония бе кратка, най-важната част от нея беше моментът, когато двамата се подписваха върху брачното свидетелство.
По пътя за вкъщи графът обясни на прислугата, че бракът почти сигурно ще бъде анулиран от попечителите на Даяна, но че след по-малко от три седмици тя ще навърши осемнадесет години и ще влезе във владение на наследството си. Като стигнаха в Хардуик Хол, господин Бърк и Нора дискретно изчезнаха.
На входната врата Марк я вдигна на ръце.
— Трябва да спазваме реда — каза той, пренасяйки я през прага.