— Това беше за аперитив, докато стигнем до основното ястие.
— Хитра лисичка! — изръмжа той. — Ако имаш склонност към възбуждащи игри, ще ти дам няколко урока.
Следващата утрин ги завари отново на езда из полята. Когато Даяна пак загуби надбягването, Марк усмихнато й се закани:
— Смятам да те обяздя по-добре следобед.
— Със сигурност можеш да се опиташ да се представиш по-добре от снощната езда — предизвикателно отговори тя.
— Винаги мога да опитам — продължи той, намигайки. — Знаеш какво имам предвид. Днес следобед ще отидем да купим една кобила за тебе.
— А защо не жребец?
— Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, но бих предпочел аз да бъда единственият от мъжки род в живота ти, а една кобила ще достави истинско удоволствие на Траян.
— Твоят жребец в Аква Сулис се казваше Траян.
Марк й се усмихна.
— Съвпадението не винаги е обяснимо, нали, любов моя?
Заведе я в конефермата на Авебъри и я остави сама да си избере кон. Даяна предпочете млада кобила със светла грива, която съперничеше на нейната.
— Смяташ ли, че е твърде млада, за да ражда?
Изведнъж Марк се усети, че изобщо не мислеше за коне. Беше обзет от неудържимото желание да посади своето собствено семе в красивата си съпруга.
— Смятам, че е съвършена. — Притегли я към себе си и я целуна по златистата глава.
До здрач не се върнаха вкъщи, където господин Бърк ги очакваше с новината, която вече знаеха, че рано или късно ще чуят. Докато бяха в Авебъри, Ричард Девънпорт бе донесъл известие, с което ги уведомяваше, че е поискал от съда да анулира брака на племенницата му на основание липса на съгласие от нейния попечител. Делото щеше да се гледа в Ийстър Асайзис, четири дни преди Даяна да стане на осемнадесет години.
Опита се да не се издаде колко е разстроена, но Марк я познаваше твърде добре, за да не почувства нейното огорчение.
— Жалко, че ме нямаше вкъщи! — изруга той. — Щях да насъскам кучетата срещу него.
Даяна беше благодарна, че мъжът й не е бил вкъщи, защото знаеше, че е в състояние да направи много други неща, освен да насъска кучетата срещу чичо й. В леглото се притисна до него, изпитвайки нужда от силата му, за да посрещне не само анулирането на брака им, но и всичките последствия от него. Беше се надявала, че Ричард и Прудънс ще я оставят накрая на мира, след всичко, което й бяха причинили. Смяташе, че след като се омъжи за графа на Бат, ще приемат този факт и елегантно ще счетат въпроса за приключен. Колко наивна е била.
— Какво ще правим? — отчаяно прошепна тя.
— Любима моя, само да се произнесат за анулиране, просто ще те отведа там, където няма да те намерят до рождения ти ден.
Искаше да попита още нещо, но не можа. Не беше казал, че в деня, когато стане на осемнадесет години, ще се оженят отново! Даяна напълно съзнаваше, че това беше само временно уреждане на нещата. Галеше с ръка корема си. Ако му кажеше за детето, не се съмняваше, че щеше да й предложи да се оженят отново, за да я защити. Защото искаше той да се ожени заради самата нея, а не поради необходимост. Колко хубаво щеше да бъде, ако не се чувстваше принудена да го направи.
Въздъхна, желаейки нещата да се развият по друг начин. После обърна лице и го свря в извивката на шията му. Знаеше колко високо ценеше той свободата си. А и това нямаше значение, щом като я обичаше. Самата тя не беше ли решила, че любовта определено е много по-важна от брака?
Най-важното за Марк бе Даяна да има пълно право над своето собствено наследство. Веднъж само нейните попечители да престанеха да дърпат връзките на кесията й, тя можеше да заведе срещу тях множество дела, но това бе невъзможно, докато не навърши пълнолетие. Той не искаше да прави нещо, което щеше да е в ущърб на законните й права. Всичко, което трябваше да направят, бе да запазят търпение през следващите две седмици.
Докато лежеше и разсъждаваше за ситуацията, Марк галеше косата и гърба й, гладки като коприна. Проблемът с анулирането на брака беше малко по-сложен. Когато кралят въведе Закона за женитбата, за да запази Прини, възрастта за право на брак стана 21 години. Това означаваше още три години. Въпреки че Даяна може би щеше да е доволна просто за живеят заедно, Марк не желаеше да бъде така. За първи път в живота си той искаше съпруга, искаше деца и ги искаше по законен път.
Когато всичко се уреди и дори когато бъде финансово независима, Даяна все още ще се нуждае от съгласието на Ричард, за да се омъжи. Графът на Бат се намръщи. Щеше да принуди Девънпорт да се съгласи, твърдо реши той.
Даяна неспокойно се раздвижи. Нуждаеше се от нещо, което да я развлече…
— Мислех си, че ни трябва басейн за къпане. Ще ми помогнеш ли да измислим нещо?