— Тантра.
— Тантра ли? — Нямаше никаква представа какво е това, но звучеше почти като забранена дума по начина, по който тя предизвикателно я произнасяше. — Покажи ми.
— Не на леглото, на пода. Ще седна в скута ти, лице срещу лице, така че всяка частица от телата ни да изпитва удоволствие. Трябва бавно и чувствено да проникваш в мене и да спреш, преди да стигнем до оргазъм, за да можеш да започнеш отново… и отново…
Марк се почувства объркан. Свлече се на килима и я придърпа в скута си.
Два часа по-късно, когато беше влажна от възбуда, той покриваше с целувки косите й и шепнеше:
— Какво би искала да получиш за рождения си ден? Затаи дъх, надявайки се, че ще й предложи траен брак.
Мълчанието беше като черно кадифе. Накрая прошепна:
— Познай!
Марк се опита се да потърси разумен отговор, но бе твърде обсебен от нея, твърде опиянен от любов, за да мисли адекватно:
— Рубини, диаманти?
Изведнъж тя застина в ръцете му, после нарочно се изхлузи от полувъзбудения му член.
— Проклет дявол! Знаеш какво искам най-много на тоя свят, но твоята прословута свобода е твърде драгоценна за теб!
Свъси черните си вежди в знак на предупреждение за приближаваща буря.
— Ще ти дам всичко. Какво, по дяволите, е това, което искаш?
— Ти си дяволски умен, отгатни сам! — Напусна спалнята, без да обръща внимание, че е гола.
Марк впери поглед във вратата, която тя затръшна след себе си. Как можеше да бъде толкова любвеобилна в един момент, а в следващия да е такава кавгаджийка? Проклета жена! Така се отблагодарява за вниманието, с което я обграждаше. Беше една малка разглезена кучка и щом като иска да спи сама, той ще й го позволи!
Не си говориха цели два дни, но и на двамата им беше криво и самотно. На третия ден отиде в града без нея, после като се върна, се затвори в библиотеката. Даяна бе готова да му иска прошка. Знаеше, че гордостта му никога не би позволила на човек като Марк да моли за каквото и да било и разбира се, тя точно такъв го харесваше.
На обяд помоли за един поднос и го занесе в стаята си. Искаше й се да може да отиде при него и да му се извини. На възглавницата си намери кадифена кутия. Отвори я, възбудена като малко дете на Коледа. В нея имаше сребърна огърлица, инкрустирана с блестящи сини ясписи. Леко изтича надолу по витата стълба и без да чука, отвори вратата на библиотеката. Марк надписваше купчина писма, но ги покри, като я видя.
Протегна ръка с кадифената кутия.
— Извинението ти е много красиво.
— Това не е извинение, а само предложение за мир — широко се усмихна той. Даяна забеляза закачливи пламъчета в тъмните очи.
— Значи знаеше какво искам в края на краищата — тихичко каза тя.
Погледна я и промълви:
— Трябваше ми малко време, но накрая разбрах.
— Сложи ми я.
— Горе.
— Обядът е в стаята ми.
— Нека да се нахраним в леглото.
Сексуалният им глад беше неудържим, но под него се криеше истинска любов, която нямаше граници. Щастието на всеки от тях двамата беше в ръцете на другия. Като двете половини на тяхната монета те не можеха да са едно цяло, ако не бяха заедно.
В първия ден от Великденската заседателна сесия съдът реши, че бракът на Марк Хардуик, граф на Бат, и лейди Даяна Девънпорт е невалиден поради липса на съгласието на попечителите. Когато донесоха съдебното решение в Хардуик Хол, Марк и Даяна вече бяха заминали за Бристол на борда на един от корабите на графа.
Както стоеше и наблюдаваше водите на река Ейвън, Марк я обърна с лице към себе си. Хвана с дългите си пръсти брадичката й.
— Скъпа моя, съжалявам, че бракът е анулиран, но знаехме, че ще стане така.
Опря бузата си на дланта му.
— Та това са просто листа хартия… брачни свидетелства, документи за анулиране… Те не могат да обявят любовта ни за невалидна.
Даяна се опитваше да понесе случилото се по най-добрия начин и затова му се искаше да я поразвлече.
— След като изкупихме всичко от дамските магазини в Бристол, смятам, че трябва да отидем в Лондон. Можем да сме там на твоя рожден ден, точно навреме, за да се насладиш на малко отмъщение.
— О, Марк, това е чудесно! Ще отида на Гросвенър Скуеър и ще си върна моята къща. Ще дойдеш ли с мен?
— За нищо на света не бих пропуснал. От днес до твоя рожден ден те ще претърсят страната, за да те открият. Остават им само четири дни да използват парите ти. Смятам да не се отделям от сянката ти дори. Може и да не съм ти повече съпруг, но можеш да си сигурна, че все още съм твой закрилник.