Лицето на Ричард придоби блед цвят и започна да го облива пот. Графът го остави да се поизпоти.
— Може би бих успял да убедя лейди Даяна да се откаже от някои от тези обвинения, ако стане моя съпруга.
Ръцете на Ричард трепереха.
— Прудънс никога няма да даде писмено съгласие за брака.
— За щастие Вие сте законният попечител на Даяна, а не Прудънс.
Когато господата се върнаха при дамите, Даяна учтиво заяви:
— Не бива да ви задържаме повече, ще ви трябва доста време, за да стегнете багажа си.
Прудънс, отмъстителна докрай, победоносно издекламира:
— На тебе ти е необходимо нашето съгласие до навършване на двадесет и една години, за да се омъжиш. Смяташ ли, че ще можеш да преживееш като държанка още три години?
Сърцето на Даяна се сви от болка. Ричард потръпна от ужас. Марк триумфираше.
На връщане към хотела усмивката на Даяна не посърна, но Марк забеляза, че тя не беше съвсем ведра.
— Искаш ли довечера по случай рождения ти ден да вечеряме навън?
— По-скоро бих предпочела интимна вечеря стига това да не те разочарова, Марк.
— Вече съм я поръчал, така че ни най-малко не съм разочарован.
Даяна взе душ и избра бяла рокля неглиже със златна панделка. Като се появи от спалнята, количката с вечерята вече беше пристигнала. Повдигна тежкия сребърен капак на блюдото с риба и възкликна от удоволствие. Марк беше поръчал любимите й сини орхидеи. Отпусна се блажено в ръцете му.
— За всичко си помислил.
Устните му докоснаха слепоочието й.
— Да си отидем утре у дома.
Въздъхна замислено.
— Това не е моят дом — тихо отвърна тя.
Пъхна лист хартия в ръката й.
— Скоро ще бъде.
Разгърна шумящата хартия и прочете, че Ричард Девънпорт е дал съгласието си за брак между лейди Даяна и Марк Хардуик, граф на Бат. Изведнъж започна да плаче и да се смее едновременно.
— Ти наистина ли искаш да се омъжа за теб?
— По-добре да бе казала „да“. Разпратих поканите днес следобед.
Усмивката й угасна.
— Но, Марк, такъв скандал предизвиках, никой няма да приеме. Изисканото обществото ще ме отхвърли, а и теб покрай мен.
— Глупости! Обществото е всичко друго освен изискано. Аз съм граф, за Бога. Хората ще се борят за шанса да дойдат в Хардуик Хол. Освен това умират да не пропуснат възможността да видят страхотната ми булка.
Хардуик Хол, отрупан с пролетни цветя, никога не беше изглеждал по-красив. Дори времето беше в тон с тяхната венчавка. Храната беше поднесена навън, така че Нора беше свободна да помага на булката.
Предната вечер Марк и Даяна си размениха сватбени дарове. Тя му купи величествена запазена римска гладиаторска сабя, а той й даде диамантена огърлица с цвете от аметист в средата, което подхождаше на очите й.
— О, забравих и това! — възкликна той и измъкна една огромна кутия изпод леглото.
Когато Даяна я отвори, очите и се напълниха със сълзи. В кутията имаше една кремава tunica recta, изработена от едно цяло парче, и чифт кремави кожени чехли, украсени с перли. Венчалният воал беше от китайска коприна в огнени цветове.
— Марк, изглежда си слушал разказите ми много внимателно.
— Защо да не ги слушам? Обичам да те слушам не по-малко, отколкото те харесвам. Твоята интелигентност и твоят хумор ми доставят удоволствие.
Даяна се чудеше колко века му бяха необходими да се научи да оценява жената с всичките й качества.
— Достатъчно смела ли си да сложиш червен воал?
— За всичко имам достатъчно кураж!
Сега обаче, както стоеше пред огледалото, докато Нора прикрепваше венеца от върбови клонки в косата й, Даяна вече не бе така сигурна. Снощи беше убедена, че няма да имат никакви гости. А днес два часа непрекъснато пристигаха каляски.
— Твърде късно е в единадесетия час да играя ролята на уважавана графиня, Нора. Не мога да ги разочаровам накрая…
Леко почукване на вратата им напомни, че господин Бърк е дошъл да я придружи до частния параклис на Хардуик. Всяко ъгълче бе украсено с момини сълзи. Параклисът бе препълнен с хора, чиито лица в очите на Даяна се сливаха в едно. Единствено ясно различаваше мургавото лице на своя любим, който я очакваше при олтара.
Слушаше внимателно свещеника, докато той обявяваше свещения им съюз. Сепна се, когато женихът взе ръката й и произнесе:
— Аз, Маркус, взимам теб, Даяна, за моя законна съпруга…
Когато дойде нейният ред, тя използва пълното му име:
— Аз, Даяна, взимам теб, Маркус, за мой законен съпруг… — Като свърши традиционното обричане, нежно допълни: — Ще бъдеш ли мой pater familas?
Марк стисна силно ръцете й, обещавайки й да бъде всичко, което поиска от него.