След като излязоха от параклиса и ги посипаха с ориз, Даяна запази тайната си за по-късно, но за последен път. Довечера щеше да я сподели със съпруга си.
Следобедното слънце грееше много силно, вратите бяха широко отворени, така че гостите можеха свободно да използват и градините, и красивата зала в стил Елизабет.
Даяна установи с изненада, че познава толкова много от гостите. Д-р Уентуърт и привлекателната му съпруга бяха там. Даяна изумена видя мадам Лайтфут, която беше пристигнала със семейство Мелбърн.
— Алегра не можа ли да дойде? — плахо попита Даяна.
— По-късно ще се появи, когато стане весело и започнат танците — кратко отговори мадам Лайтфут.
Лейди Емили Касълроу и съпругът й бяха тук. Маркиз Лондондери, който беше много близък приятел на баща й, също се беше присъединил към семейство Грандвил за пътуването до Бат. Уилям Лем, един от разочарованите й ухажори, дойде с Каро Понсънби, а Даяна почти се разстрои, като чу, че били сгодени. Очакваше го кучешки живот… Горкият Уилям!
Ексцентричната графиня на Корк владееше салона, когато Даяна и Марк влязоха да поздравят гостите. Старата мома почти я прикова към стената с проницателния си поглед:
— И така, къде изчезна през всичките тези месеци, лейди Даяна?
Стаята замлъкна в очакване да чуе отговора й.
— Знаете, че мъжете винаги обичат да направят голяма обиколка, преди да се примирят със семейния живот. Реших че никак не е честно това по отношение на съществата от женски род и предприех едно пътуване до Рим.
— Браво на теб, моето момиче — възкликна графинята, а и останалите жени в залата изглежда бяха на същото мнение по въпроса за равенството между половете…
Марк отвори кутията с пурите си и предложи на мъжа до себе си.
— Дами, имате ли нещо против да пушим?
— Не, ако се присъединим към вас — отговори Даяна веднага и посегна към една пура с отрязани краища. Настъпи гробно мълчание, след това графинята на Корк взе една пура, поднесе я към носа си и каза:
— Турски тютюн. Всъщност предпочитам американския.
Когато Марк и Даяна продължиха към следващата стая, тя му върна пурата.
— Обичаш да шокираш хората! — обвини я той.
— Ни най-малко. Запази ми я, по-късно ще я изпуша.
Като започна да се смрачава, Даяна откри Марк:
— Ще се кача горе да сваля воала си, преди да влезем в балната зала за танци.
— Добре, косата ти е твърде хубава, за да стои скрита.
— Беше един прекрасен ден. Цялото ми сърце ти принадлежи. — Даяна една издържаше да дочака танците в балната зала.
Взе ръцете й в своите и ги поднесе към устните си. Жадуваше да целува не само пръстите й, но знаеше, че ако допре устни до нейните, няма да може да се спре.
Даяна влезе в спалнята на Марк, която някога е била ползвана от кралица, а сега беше тяхната спалня. Щом се обърна, след като затвори вратата, тя се изправи лице в лице с Питър Хардуик. Как, по дяволите, беше влязъл? Тогава се сети. Беше използвал тайния коридор, така че никой не бе разбрал, че е там.
— Питър, какво искаш?
— Твърде хубава си, за да се жертваш за мен. Двамата с Марк заговорничите да ме лишите от земята и богатството на баща ми. Преди да се появиш, аз бях единственият негов законен наследник, сега той смята да отглежда нас наследници в твоето тяло. Но аз ще получа всичко и ти, моя красива кучко, ще получиш това, което заслужаваш…
— Петриус! — ужасена извика тя.
— Ще те кача на покрива, от където ти сама ще се хвърлиш! Никой не знае, че съм тук, и никой никога няма да узнае.
Като посегна към нея, Даяна не се поколеба да започне да пищи. Протегна се и успя да отвори вратата в момента точно когато жестоките му ръце я сграбчиха. Отскубна се от него с всичка сила. Червеният й воал остана в ръцете му, а тя вече тичаше по коридора към стълбището. Питър беше по петите й, чуваше дишането му.
Тогава видя Марк да стои с Чарлз Уентуърт в подножието на стъпалата. Преди да успее да извика името му, усети как Питър грубо я блъсна отзад, после залитна и полетя безпомощно надолу по витата стълба.
Ужас се изписа на лицето на Марк, като видя как Питър блъсна Даяна. Марк се наведе и я вдигна на ръце, сърцето му биеше неудържимо. Страхът беше непознат за него, но сега, докато търсеше да улови погледа на любимата си, почувства удара му като чук, стоварил се отгоре му.
— Марк, добре съм… Беше Петриус! — сподавено произнесе тя.
Чарлз Уентуърт я пое от ръцете на Марк.
— Ще се погрижа за нея. Хвани го!
Със смъртна закана в очите Марк се втурна нагоре, взимайки по три стъпала наведнъж. Не се поколеба нито за миг и по тайния коридор се отправи към покрива. Питър беше минавал оттам и преди, когато бяха малки, и беше направил нещо лошо на един от любимите коне на Марк. Тогава не го беше хванал, но сега възнамеряваше да го залови.