Плановете, които Питър си правеше за тази вечер, разиграха кръвта му. Въпреки че мразеше да моли брат си за пари, нямаше друг избор. Надявайки се да хване бика за рогата, Питър влезе в библиотеката и изчака Марк да вдигне глава от купа с делова кореспонденция. Но това не стана…
Без да вдигне поглед от бюрото си, Марк Хардуик каза.
— В чекмеджето на масата.
Питър са засмя.
— Какво те кара да мислиш, че имам нужда от пари.
Марк го погледна.
— А не ти ли трябват?
— Да, но това едва ли щеше да е първото нещо, за което щях да те заговоря.
— О, разбирам. Първо щеше да ме уговаряш за библиотеката на Девънпорт, след това щеше да ме питаш къде смятам да вечерям, после дали съм си лягал снощи. Като че ли ти пука за всичко това! Накрая щеше да стигнеш до темата за парите. — Хардуик захвърли перото и се протегна. — Виждаш ли колко много неприятности ти спестих?
В чекмеджето имаше само една хилядарка. Това бе начинът, по които брат му се опитваше да го отклони от хазарта. Въпреки че изпитваше към него само отвращение, Питър благодари с усмивка и бързо изчезна, за да се срещне с приятелите си и прекара още една разтоварваща нощ.
— Уик, ти отново закъсняваш! — оплака се Хелгейт. — Планирали сме такава страхотна вечер, не си ли нетърпелив да се впуснем в нея?
Питър се присъедини към приятелите си в една кръчма в Уепинг.
— Мисля, че съм готов.
— За всеки случай вече поръчах — добави Джеръми Монтагю, когато сервитьорката донесе плато с петдесетина сурови миди.
Граф Баримор светкавично мушна ръката си под полата на момичето и когато тя шеговито се опита да го плесне лекичко, я ощипа жестоко. Приятелите му се засмяха. Ненапразно тримата бяха известни като Кръвожадните. Групичката гуляйджии се считаше за дяволски напориста. Тримата самци страдаха от кръвожадната си сласт и мотото на вечерта беше „Бруталност!“
Скоро потеглиха към бордеите на Лондон. По улиците скитаха проститутки и тримата приятели с гордост избраха най-долнопробните. Беше въпрос на изфукване да се впуснеш в перверзна носталгия по красавиците на нощта, но търсейки удоволствие в мрачната забрава на мръсно легло с мръсна проститутка…
В противоположния край на Лондон, на модерната улица „Парк Лейн“, граф Бат изкачваше стълбите, следван от прислужницата, която го покани в луксозна всекидневна.
В спалнята с врата към всекидневната контеса Белгрейв се усмихваше на образа си в голямото огледало. Прекара обсипаните си с бижута ръце по буйната червеникава коса и посегна към голям флакон с парфюм. От движението черният лъскав халат се плъзна надолу по рамото й. Никои не би повярвал, че е над тридесет. Това беше втората й покана, която граф Бат беше приел, но тя вече знаеше, че ще го желае още дълго време.
Остави парфюма и лукава усмивка се появи на устните й. Плъзна ръка между краката — под разтворения халат, пъхна пръст в хлъзгавата влага и после разтърка зад ушите. Бръкна отново и прекара пръст през гърдите и нагоре по бялата си шия. Накрая — и върху меката част на китките си, за всеки случай.
Разтвори междинната врата и се престори на изненадана.
— Марк, скъпи, изглежда си подранил, още не съм готова.
И двамата знаеха, че играят, защото лорд Хардуик беше закъснял.
— За мен си достатъчно готова.
— Бихме могли да вечеряме тук, вместо да излизаме — предложи тя с дрезгав глас.
— Мислех си, че никога няма да го предложиш — промърмори той, като разтвори вратата на спалнята с крак и я взе на ръце. Постави я на леглото, възхищавайки се на ефекта от бялата й кожа и огненочервената коса върху черния копринен чаршаф. Започна бавно да се съблича, леко учуден колко алчно го наблюдаваха очите й. Тя се подпря на възглавниците и разтвори бедрата си подканващо, за да избегне по-голямата част от увертюрата. Той прие жеста с благодарност, сливайки се с нея. По-късно щеше да имат достатъчно време, за да изживеят всички нюанси на страстта.
През следващите два часа цялото внимание на граф Бат беше ангажирано с Вивиан. Основно негово правило бе да не оставя жената, с която е, незадоволена. Слава Богу, че жените бяха различни в леглото и той винаги се съсредоточаване върху новата любовница, за да разбере нейните нужди и желания и по несъмнен начин да й покаже какво му е приятно и какво би му доставило удоволствие.
Нямаше намерение да остава цялата нощ — това беше неговото правило номер две. Нейната реакция щеше да предопредели колко скоро той щеше да се върне, ако въобще решеше да се връща… Както и стана. Вивиан бе твърде преситена, за да протестира, когато той стана от леглото и взе ризата си.