— Спрете! — изкрещя тя, изтръгвайки се от мъчителката си.
Шивачката отпусна връзките на корсета и се обърна за помощ към Прудънс.
— Даяна, моля те. Абсолютно задължително е корсетът да е стегнат под роклята. Всички жени страдат от това.
— Но аз предпочитам първия, който пробвах. Беше ми по мярка и не правеше гърдите ми на палачинки.
Прудънс се изчерви.
— Дамите не споменават тази дума. Не е прилично.
— Палачинки? — Даяна не можа да устои на изкушението. Очите й искряха дяволито, виждайки как леля й се мъчеше да се успокои.
— Първият беше абсолютно неподходящ. Трябва ти такъв!
— Защо? — запита Даяна упорито.
— Разбирам, че искаш да ме принудиш да бъда неделикатна. Така да бъде! Това не е най-лошото. Някои от съвременните танци са толкова скандални, че мъжът може да постави ръка в пазвата на жената… Ако не е стегнат корсетът, ще помисли, че нямаш нищо под роклята.
„Каква прекрасна идея“, помисли Даяна.
— Това аргумент „за“ или „против“ е? — Реши да прекрати спора.
— Ще вземем няколко — заяви Прудънс.
„Ще ми стигнат за цял живот“, помисли изумена Даяна.
— Можеш да вземеш няколко и от по-тънките — съгласи се Прудънс.
Даяна се окуражи.
— За да ги нося под нощницата ли?
— Не се мотай, дете. Госпожа Лайтфут ще дойде всеки момент, за да започнете урока по музика.
Даяна вече можеше да танцува. Тялото й чувствено се полюляваше всеки път, когато чуеше музика. Беше наблюдавала циганите веднъж, когато беше на почивка с баща си. Бързите екзотични ритми се бяха запечатали във впечатляващото се младо съзнание. Но все още не беше научила сложните стъпки на балните танци, които бяха абсолютно задължителни за млада дама от обществото. Надяваше се, че госпожа Лайтфут чувства музиката със сърце — страстта — с душата си. Жената, която преподаваше музика, не можеше да бъде пуританка…
Надеждите на Даяна бяха моментално разрушени, когато видя госпожа Лайтфут. Очевидно беше надарена от кръста нагоре, но и нейната плът беше безкомпромисно притисната от многобройните банели. Металносивата перука бе толкова строга, колкото и изражението й. Носеше дълга пръчка с кехлибарена дръжка. Всеки път, когато искаше да наблегне на казаното, потропваше с нея по пода. Очевидно учителката по танци беше издържала проверката на настойницата и, защото Прудънс й се усмихна насърчително:
— Тя ще е Вашата грижа, госпожо Лайтфут. Нямам никакви колебания да предам лейди Даяна в опитните Ви ръце. Няколко урока по поведение и етикет, заедно с танцовите стъпки, няма да са излишни. Страхувам се, че милата ми племенница е доста затънала в четене. Има нужда да бъде научена какво е разрешено и какво не, за да бъде успешно първото й появяване в обществото.
Педантичната учителка тропна с пръчката по пода и едновременно с това огледа Даяна от главата до петите.
Очите й я изучаваха проницателно изпод спуснатите клепачи и не пропускаха нищо.
— Ще ви оставя да се опознаете. — Прудънс излезе и затвори вратата на музикалния салон.
— Какво е настроението Ви, млада лейди? — попита високопарно госпожа Лайтфут.
— Цинично — отговори искрено Даяна. Госпожа Лайтфут решително тропна с пръчката.
— Ще започнем с езика на ветрилото.
Даяна се учуди. Каква връзка имаше това с танците? Когато се осмели да запита учителката си, госпожа Лайтфут зае бойна поза. Отговорът бе изстрелян отривисто, като стрела с метален накрайник:
— Ветрилото е по-важно дори и от краката. Всъщност всичко друго е по-важно от краката — косата, очите, устата, фигурата, маниерите, разговорът, апетитът, облеклото.
— Мисля, че модата за млади жени е отвратителна — осмели се да отбележи Даяна.
— Така ли мислите? — бръчките по лицето на госпожа Лайтфут като че ли замръзнаха по местата си.
Даяна почти прехапа езика си, но беше започнала и трябваше да довърши:
— Полите са толкова огромни, че заемат почти цялата седалка в каретата, ако въобще успееш да се промъкнеш през вратата. Натруфените перуки стават все по-високи. Учудващо е, че птиците не свиват гнездата си в тях. Но „любимото“ ми облекло е корсетът. Банелите са толкова твърди, че всеки път, когато се наведеш, те пробождат в корема…
Веждите на госпожата литнаха толкова нагоре, че почти се скриха под перуката й.
— Корем е дума, която една дама никога не използва. Разбирам, че сте получили необичайно и либерално образование. — Тялото на войнствената учителка се опъна, тя удари два пъти по пода и добави: — Независимо от всичко направя от Вас успешна дебютантка.