Маркус Магнус се придвижи към следващия квадрат.
— Свалете доспехите си! — изкомандва той. Всеки бързаше да се освободи от тежките бронзови нагръдници, брони и железни шлемове до момента, в който генералът щеше да издаде друга заповед.
Заповяда половината от мъжете в третия квадрат да се съблекат голи и да упражнят уменията си да се борят.
— Дивите племена на запад се бият голи. По-добре е да свикнете с това. По-уязвими са от вашите оръжия, но се движат като светкавици. Ще разберете колко по-затруднени и по-бавни сте в сравнение с противника, който е напълно лишен от снаряжение.
На четвъртата група раздадоха оръжия, които никога досега не бяха използвали. Дълги саби, наречени шпаги, носени обикновено от кавалерията, лъкове и стрели. Маркус и двамата келти им дадоха урок по стрелба с лък, последван от демонстрация на правилно използване на шпагата.
Маркус знаеше, че когато легионерите напуснеха полето, щяха да са уморени като кучета. Погледна към небето на запад и видя градоносни облаци да се събират в далечината. Ако бурята бъдеше достатъчно силна, за да направи реката страховита, може би утрешният ден щеше да е подходящ за урока по плуване. Ако не, можеха да се упражняват да се качват и слизат от бързо движещи се военни колесници.
Нетърпеливо чакаше да започне да се смрачава, въпреки че не си разрешаваше да го покаже. Очакването на вечерта с Даяна ускоряваше пулса му и сърцето му биеше лудо. Опитваше се внимателно да замаскира увеличаващата се възбуда и нарастващото нетърпение пред римските войници които обучаваше. Те заслужаваха пълното му внимание. Гордостта нямаше да му позволи да ги научи на половинчати мерки, когато ставаше въпрос за тактиката на оцеляването. С желязна воля отпъди мислите за красивата си робиня до момента, в който щеше да й засвидетелства пълното си и нераздвоено възхищение.
Когато се върнаха вкъщи, Даяна последва Кел в кухнята Всички мъже и жени бяха заети в приготвяне на вечерята.
— Защо си тук?
— Исках да съм сигурна, че всичко ще е перфектно.
— Та нали всеки ден от живота си правя едно и също — реагира той разпалено. — Трябва да си починеш, докато все още имаш време.
Даяна се изчерви приятно. Наистина беше един дълъг ден, но тя се чувстваше жизнена, изпълнена със смесица от страх и възбуда. Знаеше, че не би могла да легне и да поспи.
— Тук е толкова горещо. Иди в градината. Там ще отдъхнеш на спокойствие. Само стой настрана от басейна на господаря. На робите не е позволено да влизат в него.
Градините бяха прекрасни с уханните цветя и красивите сенки от дърветата. Разхождайки се по криволичещите пътеки, тя стигна до ниски тисови дървета с каменни пейки, слънчеви часовници и малки, украсени езерца. Виждаха се букови дървета, извисяваха се различни видове кестенови гори, круши, дюли, кайсии. Катерички събираха жълъди. Златни рибки се стрелкаха в езерцата.
Като отмина завоя на пътеката, пред нея изникна омайната синева на голям басейн. В далечния му край водата изтичаше през устата на големи каменни делфини. Когато се приближи по-близо, видя, че по края на басейна растяха водни лилии. В единия край на басейна се намираше дървена баня, покрита с виеща се лилава глициния и декоративни лози. Щом Маркус Магнус бе създал този оазис, тя разбра, че той беше човек, който ценеше природната красота. Даяна приседна на една гравирана каменна пейка. Тишината наоколо я успокояваше. Към Даяна се приближи по-възрастна жена. Носеше й студена напитка. Даяна благодари, като се усмихна.
— Реших, че трябва да се погрижа за теб, дете.
Имаше нещо майчинско в спокойната закръглена фигура и сивеещата коса. Даяна се почувства виновна. Как можеше да приеме услугите на една робиня?
— Благодаря, но мога и сама да се погрижа за себе си.
— Казвам Нола. Ще улеснявам живота ти тук и ти ще улесняваш моя, ако ме приемеш.
— Моля, седнете, Нола. Не мога да приема услугите на една робиня. Това противоречи на моите принципи.
Нола засия.
— Ти си християнка, знаех си! Ще ти бъда като майка. Всеки има нужда от майчинска грижа дори и големият господар. Всъщност той е едно голямо момче. Отговорностите му го правят студен и груб. Но понякога вечер заедно с доспехите си сваля от себе си и грижите. Виждала съм го да се гони с кучетата си и да играе в басейна като момче. Самотен е, въпреки че не го съзнава. Ще прогониш ли самотата му?