— Ще се опитам — отвърна Даяна, осъзнавайки, че беше разкрила една тайна. И той беше уязвим. Това би могло да бъде нейно мощно оръжие. — Как можеш да го обичаш, когато той те притежава?
Нола се засмя.
— Освободи ме преди много време. Останах тук по мое желание. Кой друг би могъл да поддържа приятелски отношения с него и да го защитава от машинациите на Кел?
„А-ха, очевидно Кел и Нола бяха съперници. Бих могла, може би, да използвам това в моя полза“.
— Това е лимонада, много е приятна! — възкликна изненадано Даяна, след като опита напитката.
— Римляните непрекъснато пият вино. Понякога вкусът му не е по-добър от този на оцета. Британците предпочитат лимонада. — Нола изучаваше лицето на Даяна, докато тя отпиваше. — Имаш буен характер, но явно дълго време си била под контрол. Като че ли си спала и си чакала момента, в който можеш да излезеш от какавидата, да разтвориш красивите си крила и да полетиш. Мисля, че този момент е дошъл.
— Как разбра това? — запита Даяна, осъзнавайки правотата на думите й.
— Знам всичко, просто го усещам… Сега искаш да захвърлиш дрехите си и да се хвърлиш в басейна. Научи се да даваш воля на желанията си, дете. Ще ти донеса кърпа, за да изтриеш красивата си коса. Ще държа красивата си дреха и ще пазя басейна от робите, докато се освежиш.
— Звучи божествено, но Кел ми забрани на използвам басейна.
— Маркус ми разрешава да ползвам, когато пожелая и сега те каня да бъдеш моя гостенка. Водата е вълшебна. Ще свали от теб всичките ти грижи и страхове. Обещай ми, че ще го водиш тук често, за да играете.
Даяна беше готова да заложи живота си, но не можеше да си представи един игрив Маркус Магнус. Но като се замисли за момент, се запита: „Та нима ръцете му не бяха игриви днес, когато ме подхвана за дупето, за да ме вдигне в двуколката? Може би ще успея да открия момчето в мъжа? Тогава бих могла наистина да го омая и упражня властта си над него!…“
Глава 12
Маркус Магнус не можеше да спомни друг ден, в който дванадесетчасовите упражнения да бяха продължили толкова дълго. Често си отиваше пеша вкъщи, изкачвайки хълмовете, простиращи се между укрепленията и вилата. Тази вечер обаче яздеше един от белите си расови коне. Тъмни облаци се трупаха един връз друг и далечен тътен проехтяваше от време на време, когато достигна конюшнята.
Като всеки истински легионер той винаги се грижеше за коня си. Тази вечер обаче предаде Титус на роба.
— Внимавай! — предупреди той. — Титус хапе и приближаващата буря го прави неспокоен.
Докато яздеше, всеки удар от копитата на Титус бе напявал: „Даяна, Даяна, Даяна“. Когато влезе в атриума, нетърпението му прекипя, защото не тя го посрещна.
Кел сведе глава за поздрав:
— Надявам се, че денят Ви бе ползотворен, генерале.
— Да, беше много плодотворен ден.
Лицето на Кел запази абсолютно сериозния си вид, когато Маркус каза:
— Тази вечер ще се изкъпя вкъщи. Бурята ще започне всеки момент.
Кел често не се съгласяваше с господаря си просто заради принципа си:
— Мисля, че ще започне бавно, а после ще се разрази по-силно. — На ум добави: „Ти ще си гръм, а тя светкавица.“
Аналогията обаче не остана скрита за Маркус Магнус.
— Няма да те затрудня много, ако поискам да ни обслужваш тази вечер, нали?
— Точно това смятах да направя.
Понякога банята му отнемаше час или два. Тази вечер обаче Кел смяташе да доведе жената в трапезарията най-късно след половин час.
През това време Даяна седеше пред огледалото в стаята си. Обърна се към Нола:
— Не смятам да сменям роклята си. На Маркус като че ли много му хареса.
— Не знаеш ли, че виолетовият цвят е вълшебен? — запита Нола. — Променя нюансите си с промяната на светлината. На тъмно е почти черен, но на светлината на лампите придобива богат оттенък и е много жизнен. Ще ти даде сила както и аметистите. Трябва ти малко есенция от виолетки между гърдите и ниско на гърба.
— Никога преди не съм използвала парфюм.
— Няма да съжаляваш, повярвай ми.
— Снощи бях си сложила египетски мускус.
— Мускусът понякога заблуждава. Тази вечер есенцията от виолетки ще е по-подходяща.
При лекото почукване Нола отвори вратата. Кел застана на прага:
— Виждам, че не си губила времето си, просейки благоволение, жено от Галия. Идвам за да отведа лейди при господаря.
Веждите на Нола се извисиха.
— Тази сутрин я нарече робиня, а сега я наричаш лейди. Радвам се, че си се вслушал в съвета ми и проявяваш уважение към нея. Можеш да научиш много от по-висшите от теб.
— Един британец струва колкото десет жени от Галия. — Кел я отстрани от пътя си и се обърна към Даяна. — Готова ли си?