— Кел е приготвил любимите ти ястия. Такъв късмет имаш с него. Той е образец на изпълнителност.
— Благодаря, Кел! — изрече Маркус тихо.
— М-м, ароматът на храната е изкусителен.
Но Маркус усещаше само аромата на виолетки. Ръцете му я повдигнаха върху кушетката срещу неговата.
— Нека да ти покажа. Облегни се така, че лицето ти да е обърнато към мен. Сега постави тази малка възглавничка под лакътя си.
Ъгълчетата на устата й се извиха от удоволствие, секунда само след като Кел напусна стаята ръцете му бяха върху нея. Даяна легна по корем, повдигайки се на лактите си.
Маркус проследи извивката на гърба й с жадна ръка, докато спря на дупето.
— Колко умна е Нола! — прошепна тя.
— Нола ли? — едва промълви той.
— Каза ми да сложа малко парфюм в основата на гръбнака. Каза, че няма да е напразно.
Пръстите му направиха малко кръгче, докато намерят точното място. Ароматът накара ноздрите му да се разширят.
— Храната изстива — промърмори тя.
— Но не и страстта ми — отвърна той прямо.
„Колкото по-бързо се нахраним, толкова по-скоро ще продължим да преговаряме“, разсъждаваше тя.
Преди да отдръпне ръката си от задника й, той я натисна толкова силно, че венериният й хълм опря във възглавницата. Влагата от първата й сексуална възбуда пропари между краката й.
Навън проблесна силна светкавица, последвана от силен гръм, който разтърси покрива.
Маркус се придвижи до сервизната маса, поставена между двете легла Разкъса печения бут от глиган, избра най-хубавия артишок, най-тъничкия зелен фасул, най-фините аспержи заедно със съдчето с загрят зехтин и ги постави близко до ръката й.
Кел бе поставил на масата най-крехката зелена салата. Огромното плато със сирене, маслини, грозде и ядки заемаше центъра на масата. Преди да се изтегне на отсрещната кушетка, Маркус постави до нея съд за миене и кърпи.
Лежаха с тела, извити един срещу друг. Под лактите им имаше малки златисти възглавнички. Навън бурята свистеше яростно, както и бурята вътре в тях.
Маркус се радваше на здрав мъжки апетит. Опитваше всичко, което бе поставено пред него. Но ако не му бяха казали, че са приготвили любимото му ядене, нямаше да разбере какво поглъща.
Тъмните му очи не се отделяха от Даяна. Наблюдаваше се грациозните движения на ръката й — как деликатно облизваше върха на пръстчетата си, как отпива от виното си. Виждаше как виолетовата коприна прилепва към извивката на бедрото й и очертава извивката на гърдите й. Ако не се беше убедил сам, че е девствена, никога нямаше да повярва. Тя беше толкова изкусително женствена и толкова зряла в женските си действия. Беше узряла за любовния акт!
Даяна потопи пръстите си в купичката с ароматизирана вода, после се изтри с кърпата.
— Нахрани ли се? — попита той нетърпеливо.
Тя взе една зряла слива и страстно я захапа.
Маркус се размърда, за да прикрие възбудата си.
— Аз ли? Току-що започвам — измърка нежно тя.
Маркус реши, че достатъчно го бе изтезавала.
— Аз съм готов — отсече той.
— Няма да искам доказателство за това. Вярвам на думата ти.
За момент бе така шокиран от еротичния й намек, че отметна назад главата си и се засмя. Вратът му бе изтъкан от мускули. Внезапният гръм му попречи да чуе как тя бързо си пое въздух.
— Значи все пак те забавлявам. Вече си мислех, че няма да те накарам да се засмееш.
Той стъпи на земята.
— Не! — извика тя, протягайки ръката си срещу него. — Нека масата остане между нас, докато се договорим.
Черните му очи излъчваха предизвикателство, но той отново полегна на лакътя си. Чакаше, подклаждайки огъня в кръвта си.
Когато тя облиза сока от дланта си, Маркус затвори очи й стисна зъби, за да овладее пулсирането на фалоса си. Тя заговори тихо:
— Искаш да призная, че съм твоя робиня. Искаш да ти се подчинявам безпрекословно. Искаш по мое желание да ти се отдам. Искаш да ти поднеса в дар моята девственост. — Стаята се изпълни с неземна тишина. Маркус чуваше ударите на сърцето си и чакаше нейния отговор. — Готова съм да приема, че съм твоя робиня. Ще ти се подчинявам безпрекословно. С желание ще изпъквам всичките ти заповеди, но… — Даяна замълча, за да подчертае важността на думите си, а Маркус не смееше да си поеме дъх. — Но само пред останалите. Когато сме сами, ще се отнасяш към мен като към лейди, а не като към робиня.
Той я гледаше така, като че ли бе загубила разума си.
— С други думи, само ще се преструваш, че си моя робиня? — Беше почти готов да пристъпи към насилие.
— За всичко и за всички ще съм твоя робиня, твоя собственост. Всеки легионер, всички в Аква Сулис и в къщата ти ще знаят, че съм твоя робиня, но когато сме съвсем сами, нашите взаимоотношения няма да бъдат на господар и робиня, а на мъж и жена, на… любовници.