Маркус не виждаше разликата. Задължение на жената бе да се подчинява на мъжа, независимо дали ме бе робиня или държанка. Волята на мъжа винаги трябваше да е преобладаваща, иначе той нямаше да е мъж! Той забеляза, че тя бе пропуснала да заговори за отнемането на нейната девственост. Все още не беше ясно дали тя по свое желание щеше да слее тялото си с неговото или не, а нали това беше същността на сделката.
— Съгласна ли си по твое желание да отдадеш тялото си? — настоя той.
— Само когато започнеш да ме ухажваш и ме спечелиш, но не и по заповед! — отговори тя кротко.
— И кога ще ми разрешиш да започна да те ухажвам? — Неговият сарказъм бе убийствен.
Тя го погледна предизвикателно.
— И двамата знаем, че ти вече започна и на мен ми беше изключително приятно.
Страшен гръм разцепи небесата и потопът започна. В атриума настъпи смут и тогава Кел застана на вратата:
— Брат Ви Петриус е тук, генерале. — Кел отстъпи и красивият млад центурион застана между колоните, мокър до кости. Даяна се спусна към кушетката на Маркус и застана на колене.
— Загубил ли си нещо, Петриус? — запита Маркус.
— Идвам, за да вечерям, братко. Бурята ме застигна, без да разбера.
Въпреки че не бе поканен и появяването му обърка плановете на Маркус, той гостоприемно отговори:
— Ние се нахранихме, но храна има в изобилие. Изкъпи се и облечи сухи дрехи, докато приготвят вечеря и за теб.
Петриус се олюля, после влезе в стаята.
— Ще пропусна храната и ще се присъединя към питието ви. — С всяка своя стъпка оставяше мокри следи.
Маркус се намръщи. Разбра, че младият дявол вече бе пил достатъчно.
— Не се безпокой за водата, братко. Имаш достатъчно роби, за да почистят. — Той си наля вино, после допълни двете полупразни чаши. — Ще пиеш ли с мен или великият генерал на Аква Сулис стои твърде високо, за да сподели виното си с един центурион?
Тонът му беше нападателен. Маркус сложи ръка върху рамото на Даяна, за да я увери, че ще се справи с положението.
— Моето вино е и твое, Петриус. Храната ми и къщата ми са на твое разположение. Седни и се отпусни.
Петриус се изтегна на кушетката, изцапвайки всяко нещо, до което се докоснеше. Вдигна чашата си.
— За Рим, за непобедимия Рим! — Той я изпи до дъно и очакваше и те да направят същото. — Ти може да харесваш тази страна, но аз я считам за най-затънтеното място в империята. Дори боговете пикаят на това място. — Петриус съзря Кел на прага: — Робе, дай вино!
Очите на Маркус и Кел се срещнаха в тайно разбирателство, когато Кел донесе вино и напълни отново чашата му. Той пак пи до дъно, но този път очите му се насочиха към жената, която тихо седеше под ръката на брат му. — Твоето гостоприемство включва ли и робиня за леглото ми? Или ще споделим тази тук?
Даяна се сви, а Маркус погали копринената й коса.
— Тази робиня е моя собственост, изключително моя собственост, Петриус, тази нощ и всяка друга. Ти си пиян и държанието ти ми е неприятно, носи ти само срам. Утре ще съжалиш за количеството изпито вино, когато ще трябва да обучаваш войниците си да плуват в пълно снаряжение.
Даяна отправи поглед към Маркус. Очите й излъчваха възхищение. Каза тихичко:
— Мога ли да дойда, за да те гледам? — Ръката й докосна коляното му благоговейно.
Тя беше единственото нещо, което желаеше. Беше изиграла великолепно ролята си на робиня от момента, в който вече не бяха сами. Потърси погледа й. Очите им се срещнаха й застинаха.
— Можеш да дойдеш. Сделката е сключена — промърмори той.
Петриус една се държеше на краката си.
— Не съм пиян. — Той извади ножа си. — Ще се бия с теб за момичето.
Маркус въздъхна и стана.
— Върви в стаята ми — каза той на Даяна. — Хайде, стари приятелю. Мисля, че трябва малко да те поизпотим, докато изтрезнееш. Но мога да допусна войниците ти да те видят в това състояние. — Без проблем обезоръжи Петриус и братски го прегърна, за да го задържи на крака.
Кол се притече на помощ. Докато вървяха към банята, Петриус припадна.
— Богове, толкова много е пил. Каква е причината за това?
Кел даде своя мълчалив отговор: „Завист. Завист, която ще го съсипе.“
— Ще трябва да поработим върху него — рече Маркус с хладно безразличие. Първо го натопи в студения басейн, за да го съживи. Когато Петриус дойде на себе си, започна да буйства като млад бик. През цялото време Маркус го държеше под контрол. Когато най-накрая го извади от студената вода, помогна на Кел да му даде прах, предизвикващ повръщане. После държа главата на брат си, докато изповръща червата си…