„Вече е спокоен“, помисли си Кел със задоволство. Маркус заведе Петриус в малка стая, която бе добре загрята с пара. Докато потта се лееше от него, Маркус му даваше да пие огромни количества вода, за да не се обезводни. Маркус също трябваше да пие, за да не загуби от теглото си поради жегата.
След три часа Петриус бе напълно трезвен. Маркус заповяда на един от робите да му направи масаж, после го придружи до бараката на офицерите. Докато яздеха под ръмящия дъжд, Петриус бе много потиснат. Когато го остави до портата, той промърмори:
— Благодаря!
— За това са братята — отговори Маркус.
В спалнята на Маркус Даяна се бе разположила до огъня, запален заради влажната нощ. Всичките й планове бяха провалени от натрапника Петриус. Тя се засмя. Беше пиян като пън. Признаваше си, че и тя самата не бе особено трезва. Маркус сигурно бе сърдит, защото трябваше да се оправя с пияния си брат. В края на вечерята им желанието му бе непреодолимо. Как ли се чувстваше сега!?
Даяна се прозя. Беше изминал дълъг и пълен със случки ден. Леко се усмихна. Нямаше съмнение, че Маркус ще приеме условията й. Беше му казала, че когато са сами, тя няма да бъде негова робиня. Беше премълчала обаче факта, че бавно, но сигурно, той щеше да стане неин роб.
Огърлицата с аметистите ставаше тежка за нежния й врат. Откопча я и постави на масичката до леглото. Седна на стълбичките към леглото му и свали сандалите си. Отново се прозя.
Беше странно как изведнъж бе престанала да се страхува от римлянина. Беше най-силният властен мъж, когото някога бе познавала, но тази сила щеше да я защитава и нямаше да й причини зло. Положи ръката си върху кожата и сънливо се усмихна. Маркус си мислеше, че тя е негова. Всъщност той бе неин.
Кел изчака Маркус в атриума с купчина кърпи. Той му подаде мократа си мантия и свали туниката си. Преметна една от кърпите около кръста си, а с другата подсуши енергично косата си.
Кел взе една от факлите и поведе Маркус из тъмната мълчалива къща към спалнята му. Вратата се отвори, за да видят Даяна легнала на стъпалата, златистите си къдрици върху леглото. Докато съзерцаваше с копнеж спящата красота, Маркус попита Кел:
— Колко пода изми днес?
— Седем — отговори Кел.
— Седем вероятно не е щастливо число! — промърмори Маркус.
Глава 13
Даяна излизаше бавно от унеса на дълбок сън. Когато отвори очи видя върховете на римските колони със завитите рогове. Веднага разбра, че се намира в голямото легло на Маркус Магнус.
Трепетна възбуда премина през цялото й тяло и стигна чак до пръстите на краката й. Събра кураж и обърна глава. Беше сама в леглото. Облекчение ли изпита или съжаление? И двете едновременно, учудвайки се, че това е възможно.
Маркус я е намерил заспала и я е поставил в леглото си. Беше ли я събудил? Беше ли я любил? Търсеше спомен в съзнанието си, но не си спомни нищо друго освен това, че беше седнала на стъпалата и бе поставила глава на леглото, спомни си миризмата на Маркус, която я изпълваше и нищо друго.
Изправи се и видя, че все още е облечена във виолетовата копринена рокля. Протегна се и ръцете й се спуснаха надолу по тялото. Не се чувстваше различна от вчера. Със сигурност знаеше, че той не я бе докоснал, защото ако Маркус Магнус бе любил една жена, тялото й със сигурност никога повече нямаше да е същото.
Седнала в леглото, съзерцаваше мястото, където бе лежал до нея, толкова близко и толкова далече. Нищо не се бе случило и поради това тя знаеше за него много повече, отколкото преди. Беше приел предложението й, беше сключил сделката и не бе нарушил споразумението им. Независимо от факта, че този римски генерал командваше хиляди мъже и имаше силата и властта да наложи волята си по всяко време, на всяко място и по начин, които той избере, не я бе събудил, за да поиска от нея да му отдаде тялото си. Очевидно той бе човек на честта, човек, които, държеше на думата си. Неговото въздържание й казваше и нещо повече. Казваше й, че някъде дълбоко в себе си римлянинът беше мил и нежен. Даяна се закле да изучи нежността, която бе открила.
Беше развълнувана, защото знаеше, че везната на властта се бе наклонил в нейна полза. Трябваше много внимателно да играе ролята на робиня пред останалите, дори пред Кел, за да може, когато са сами с Маркус, да се наслаждава на пълната и завършена власт на една жена. Нола й донесе закуската.
— Мога ли да закуся с теб?
— Да, разбира се.
Нола постави подноса, на които имаше хрупкави кифли, мед в плодове върху леглото, после изкачи стъпалата.