— Трябва ми дреха, която да облека днес, когато изляза. Може ли да бъде направена дотогава?
— Разбира се — отговори Нола. — Тогата е просто парче плат, прихванато по различни начини и закопчано с брошка. За мантията, дори и да е с качулка, е нужно малко повече време, отколкото за тогата, а различните видове туники се ушиват от опитните робини шивачки само за минути.
— Бих искала огненочервена наметка, каквато носи Маркус — реши Даяна. — От тази бяла коприна може да се ушие класическа тога. Дреха, която една богиня би носила — каза с копнеж тя, опипвайки я между пръстите си.
Едва успя да си поеме дъх, когато отвориха следващата кошница и мерна лъскава материя, чийто нюанс трудно можеше да се определи.
— Как се нарича това?
— Аквамарин.
— Мога ли да си ушия дреха от него?
— Разбира се, че можеш. Търговецът записва всичко, което си избереш.
— Ах, Нола, погледни този плат. Десенът е копиран от шарките на тигър, но материята е тънка като мрежата на паяк.
— Десените с шарки от екзотични животни са последна мода. Търсят се много в Рим — похвали се гордо търговецът.
От бижутера купиха брошки, клипсове, украшения за коса, широка златна панделка, която подчертава кръста и гърдите. След това той отвори една кутия, съдържаща пръстени, прикрепени с тънки верижки към подходящи гривни, гривни за глезени, комплект пръстени за пръстите на краката. Бяха толкова екзотични, че й се искаше да притежава всичките.
— Генералът помоли да оставите стоките си тук, за да може да подбере онова, което му харесва. След около два часа ще са ни необходими една тога и мантия от фин вълнен плат — обърна се Нола към търговеца.
Тръгнаха да се разхождат из къщата.
— Какви са моите задължения като робиня в това домакинство? — обърна се Даяна към Нола.
— Единственото ти задължение е да се подчиняваш и да доставяш удоволствие на Магнус. Трябва да прекарваш деня си приятно, за да бъдеш в добро настроение вечерта, когато ще забавляваш генерала. Работата му е тежка, има големи отговорности и му е необходимо нещо различно от постоянното ежедневие. Аз самата отивам на отпускащ масаж преди обяд. Ще изпратя Сила в стаята ти, за да направи косата и лицето ти.
Когато се качи в колесницата на Кел, Даяна обви плътно около тялото си огненочервената мантия от фина вълна. Доволна беше, че има качулка, защото студеният вятър днес духаше откъм брега. По върховете на хълмовете личеше, че приближава есента. Вероятно снощната буря бе предизвестила края на лятото. За Даяна това означаваше края на невинността. Не изпитваше никакво съжаление. Чувстваше се по-жизнена от всякога. Животът бе изпълнен с предизвикателства и вълнения, чийто център бе движещата сила, известна като Маркус Магнус.
— В крепостта ли заповяда да отида? — запита тя Кел.
— Не, отиваме направо при реката.
Даяна потрепери.
— Времето застудя. Сигурно няма да влязат във водата днес?
— Лошото време никога не е пречка за генерала.
Погледна към Кел:
— Какво може да го спре?
— Нищо на този свят, лейди.
Само като си помисли за него, Даяна отново потрепери.
— Той очакваше бурята, за да се гмурне в реката. Ще бъде прекрасен, никога не изпитва страх.
Кел спря колесницата на поляната и погледна към река Ейвън. На около четиридесет фута под тях бреговете на реката бяха изпълнени с редиците на легионите. Всеки от войниците бе в пълно бойно облекло, с цялото си оръжие и торба с провизии. На гърба на всеки от тях бе прикрепен щита и необходимите неща за лагеруване.
Даяна бързо различи мощната фигура на Маркус. Той беше готов да покаже на войниците как да прекосят реката. Наблюдаваше го как проверява оръжието си, как окачва щита на гърба си и хваща две копия в едната си ръка. Дишането й се затрудни в момента, в който той нагази във водата, използвайки копията за опора. Когато водата стигна до нагръдника му, пак с копията се отблъсна от брега към бързото течение на реката. Заплува като използваше само едната си ръка. С другата държеше копията успоредно на тялото си, така че да улесняват движенията му, вместо да му пречат.
Даяна се ужасяваше, че тежките доспехи и шлемът могат да го завлекат под водата.
— Защо рискува живота си? — извика тя към Кел.
— Трябва да даде пример.
— Но той опитва невъзможното! — тя придърпа наметката си, като се опитваше да не трепери. Кел поклати глава:
— За Маркус Магнус няма невъзможни неща.
Даяна не смееше да откъсне очи от главата с шлема, която ту се показваше, ту се скриваше в бушуващото течение. Всичките й мисли бяха насочени към него, докато той се бореше с водата. Изведнъж разбра, че мъжете викаха и така изразяваха желанието си той да победи стихията.