Беше изминал повече от половината разстояние, когато Даяна разбра, че той ще победи реката. Колко сила и решителност изискваше тази постъпка! Когато достигна брега, сърцето й лудо биеше от радост за победата му. Буйни възгласи се разнесоха от гърлата на войниците и офицерите. После най-неочаквано Маркус отново навлезе във водата, за да се върне на изходния бряг.
Целият бе изтъкан от груба сила. Наблюдавайки го, коленете на Даяна омекнаха. Устата й пресъхна, когато се сети за мощните му ръце, обхванали тялото й. Снощи сигурно я е вдигнал, за да я положи в леглото. После великолепното му тяло е лежало до нея и я е наблюдавал как спи. Тази мисъл й действаше възбуждащо. С цялото си сърце желаеше снощи да я бе събудил. Маркус още веднъж успешно прекоси реката. Излезе от водата и подаде копията на един офицер. „Дали знае, че го наблюдавам?“ В момента, в който си зададе въпроса, Маркус вдигна глава и погледна към нея. Сърцето й се изпълни с гордост. Отхвърли качулката на алената мантия и остави вятъра да играе със златистите й къдрици, обръщайки ги в безпорядък. Той се засмя и вдигна ръка за поздрав. Тя му махна и изпрати целувка.
Сега бе ред на десетте центуриона офицери и двете кохорти да повторят опита на Примус Пилус. Трябваше им двойно повече време с много неуспешни стартове, но с насърчения и с кучешка решимост половината от тях успяха да преминат. Шестима бяха изтеглени на брега. След като си починеха, щяха да опитат отново. Сега беше ред на войниците, но не всички знаеха да плуват. Маркус беше довел своя легион, за да помага на новаците.
Даяна наблюдаваше Петриус, който излезе от водата и се отправи към брат си. Изглеждаше толкова опасен, колкото и снощи.
— Да ми замръзнат ташаците в студената вода не отговаря на моите идеи за обучение на войниците. — Изплю речна вода върху краката на брат си.
Маркус го погледна право в очите:
— Ще станат малки като грахови зърна когато ще трябва да атакуваш ледените реки, които те чакат в дивите западни райони. Ако искаш хората ти да оцелеят, направи така, че днес добре да научат урока си.
Петриус проследи погледа на брат си към Даяна, която стоеше на височината над тях. Дългите й коси се развяваха от вятъра. Почувства режеща болка в слабините.
— Колко искаш за нея? — попита той.
— Не се продава — отговори спокойно Маркус.
Най-накрая Петриус се засмя:
— Твърде лошо. Тази нощ няма да можеш да я чукаш достатъчно братко. Легионерите искат да им покажеш как обикновените войници трябва да пренасят оръжието си.
Маркус махна към колесницата с ръка и Кел каза:
— Иска да си тръгваме.
— Радвам се, че дойдох да го видя.
Кел знаеше, че тя играе някаква игра с римлянина. Игра, която скриваше истинските й мисли и чувства към него. Той самият действаше така. Но Кел знаеше, че Даяна започва да го харесва. Приемаше неговото покровителство и жадуваше възхищението му, независимо дали го осъзнаваше или не.
Забавляваше се да наблюдава развитието на взаимоотношенията им буквално под носа му. Дали балансът на властта щеше да се промени? По някакъв неясен все още начин този процес беше започнал. Дали трябваше да го насърчава или да му се противопостави? Усмихна се незабележимо. Кел щеше да направи това, което щеше да е най-доброто за самия него…
Когато се върнаха в къщата, Даяна с изненада установи колко приятно и топло бе вътре в този студен ден. Щом си свали наметката, се почувства достатъчно добре само в копринената си тога, без да има нещо под нея.
— Кел, как се отоплява къщата?
— Под подовете има вентилация. Топлото идва от тръби с гореща вода, които са поставени под плочките. Дори през зимата можеш да вървиш бос и ще ти бъде приятно топло. Римляните обичат да се чувстват добре.
Даяна се възхищаваше как тази древна цивилизация бе така напреднала. През зимата къщите от времето на крал Джордж бяха влажни и течението се усещаше. Топлина идваше единствено от малките камини във всяка стая.
Знаеше, че остава съвсем малко време, преди Маркус да се завърне вкъщи. Възбудата й започваше да нараства, искаше да провери как напредва работата по новия й гардероб. Трябваше да извика Сила да направи косата й отново, тъй като вятърът я бе превърнал в рошав възел.
Търговците бяха напуснали солариума, но помощничките на търговеца на платове бяха останали, за да изработят новите дрехи. Нола беше изпратила две домашни робини да им помагат. Даяна остана доволна от разнообразните роби от различни материи и в различни цветове.