— Благодаря ти, Нола. Те са наистина прекрасни. Благодаря на всички за усилената ви работа и щедрост. — Тя взе няколко от готовите рокли и тръгна към стаята си, където Сила щеше да й покаже как да ги сгъне, за да не се мачкат.
Реши, че тази вечер ще облече бялата. Докато седеше пред огледалото и наблюдаваше как робинята вплита нанизи от перли в косите й, вълнението й нарастваше при мисълта, че вечерта що бъде насаме с римлянина. Никога не бе чувствала подобна тръпка към Питър Хардуик и това й подсказваше колко много се привързваше съм Маркус Магнус. Разбираше, че е увлечена по него. Когато си го представяше да плува в буйната вода и си спомняше за силните ръце, обхванали тялото й, можеше да закрещи от възбуда. Усмихна се. Искаше да се обзаложи, че тази вечер генералът щеше да направи така, че да не бъдат изненадани от нечакани гости.
Когато Кел почука на вратата й и влезе с още нови тоги, Даяна бе разочарована, като разбра, че Маркус се беше върнал.
— О-о, исках да бъда в атриума, за да го посрещна, когато се прибере!
— Трябваше незабавно да вземе топла баня. — Кел вдигна една от туниките, които беше донесъл. Генералът помоли да облечеш тази къса бяла туника за вечеря.
Даяна остана изненадана колко много туниката приличаше на костюма, който бе носила при откриването на Пантеона. Поличката бе набрана и стигаше до бедрата, захващаше се само на едното рамо.
— Ох, страхувам се, че не е направена, както трябва. Няма да мога да я облека. — Чувстваше се малко разочарована, защото туниката щеше да я направи да изглежда като богинята Диана.
— Нарочно е направена така — съобщи Кел.
— Но горнището ще покрие само едната гърда — посочи Даяна.
— Това е туниката, която генералът поиска специално да облечеш тази вечер.
Даяна бе поразена, че той бе поискал това. Как можеше да очаква, че ще се присъедини към него за вечеря с туника, която оставяше едната и гърда гола! Всички в къщата щяха да бъдат свидетели на голотата й. Възбудата й изчезна и бе заменена от малко кълбо гняв. Отнасяше се към нея като към проститутка! Нарочно ли го правеше, за да я обиди или страстта му бе толкова голяма, че желаеше тя да стои гола пред него? Ако се изтегнеше на кушетката в тази туника, която едва покриваше бедрата й и с една разголена гърда, можеше да си представи колко време щеше да му е необходимо, преди ръцете му да се обхванат тялото й.
Даяна постави туниката върху леглото и каза твърдо:
— Ще облека елегантната бяла коприна. Ще бъдеш ли така любезен да изчакаш отвън, докато се преоблека, Кел?
За момент сивите очи на Кел се задържаха върху нейните:
— Съгласих се да ти давам съвети, лейди, и в този момент искам да направя това. Облечи дрехата, която генералът е избрал.
— Благодаря ти за съвета, Кел. Ще му обясня защо не мога да облека тази дреха.
Кел я остави да вземе решението си и излезе, за да я изчака и да я придружи до триклиниума. Когато се облече, Даяна внимателно се огледа в огледалото от полиран бронз. Бялата коприна падаше в грациозна права линия върху тъничката й фигура. Изпъкналите й гърди ясно очертаваха през тънката материя твърдите като диамант зърна. Перлите в сребристо-жълтите коси подчертаваха нежността й. Избра златна гривна и подходяща гривна за глезена си. Реши да остане боса, за да покаже красивия пръстен на крака си.
Даяна постави ръката си върху ръката на Кел и тръгна надолу по стълбите с високо вдигната глава. Беше убедена, че е изключително красива.
И този път Маркус бе дошъл преди нея. Домашните роби бързо донасяха подносите с храна. Даяна театрално застана между две колони и зачака реакцията на Маркус.
Той не се забави. Нямаше усмивка по тъмното му лице. Черните му очи я огледаха студено:
— Не си облякла туниката, която поисках.
Даяна пристъпи крачка напред.
— Маркус, отказвам да нося такава скандална дреха!
Робините замряха и се втренчиха в нея.
Маркус целенасочено тръгна към нея.
— Отказваш? Не мога да повярвам, че чувам точно това. — Тонът му беше груб.
Даяна едва преглътна и вдигна брадичката си. Спомни си обещанието безпрекословно да се подчинява на заповедите му пред другите. Ако нарушеше споразумението, той можеше да направи същото. Всъщност по външността му можеше да съди, че той ще се възползва от случая.
Когато проговори, Маркус Магнус пак бе всевластният римлянин:
— Ще се върнеш в стаята си и ще се преоблечеш. Когато дойдеш отново тук, ще изпълняваш единствената цел на твоя живот: да ми доставяш удоволствие.
Глава 14
Притвори очи. От ярост пръстите й се вкопчиха в ръката на Кел. Ако загуби самообладание и възрази на римлянина пред робите му, ще пропилее и малкото власт, която бе придобила. Знаеше, че няма друг избор, освен да изпълни това, което и бе заповядано.