С мълчалива гордост се обърна и излезе от стаята Беше благодарна, че Кел не й напомни съвета си. Сила я чакаше с приготвената туника. Знаеше, че Даяна ще се върне. Генералът никога не позволяваше неподчинение.
Даяна реши, че трябва да преодолее свенливостта си. Скромността не бе позволена в римското домакинство. Нямаше друг избор, освен да бъде послушна пред останалите роби, но когато останеше насаме с Маркус, щеше да му каже и покаже колко възмутена бе от принудата да показва голотата си пред всички.
Свали красивата бяла роба и позволи на Сила да й облече туниката. Тя също беше бяла, но прозрачна. Докато Сила я закопчаваше на едното й рамо с огромна брошка с рубин, тя се взираше в отражението на огледалото с удивление. Никога не си бе представяла, че ще облече такава дреха, която изцяло разголва едната й гърда. Беше еротична дреха, нещо повече — дори скандална!
Почувства топлина по страните си и видя отражението им в огледалото. Е, добре, трябваше да приключи с изчервяването, защото само след миг Кел щеше да я види, после Маркус, после робите, които щяха да сервират и свободно да я наблюдават цялата вечер.
Сила й подаде сандали с дълги златни панделки. Даяна махна пръстена от крака си, гривната от глезена и ръката си. После преплете панделките върху голите крака. Рая избра чифт златни амулети с рубини. Преди да напусне стаята, натопи кърпа в купата с розова вода и я постави върху страните си да угаси огъня.
Още веднъж Кел я придружи до триклиниума. Притворените очи изцяло скриваха мислите му. Този път Даяна бе вдигнала още по-високо главата си. Маркус Магнус се държеше така, като че ли тя едва сега пристигаше за вечеря. Лицето му вече не бе сърдито, гласът му бе изгубил ледения си тон.
— Добре дошла, моя лейди. За мен е удоволствие най-сетне да те видя вкъщи.
— Добре заварил — промърмори тя, без да споменава името му и без да вдига дългите си мигли.
Даяна избра най-далечния от него път, за да стигне до кушетката си. Седна, вдигна краката си и внимателно оправи полата на туниката, за да скрие бедрата си, защото под прозрачната материя нямаше долно бельо! Не постави малката златиста възглавничка под лакътя си, защото не искаше да се излята. Забеляза, че покривката бе сменена, за да се заличат следите, оставени от Петриус.
Тази вечер прислужваха двама роби. Поради огромната енергия, която Маркус бе изразходвал през напрегнатия ден, апетитът му бе ненаситен. Имаше огромно разнообразие от ястия. Пиха калда, приготвена от вино, билки и гореща вода. Беше същата рецепта като сервираната от Питър Хардуик и мислите на Даяна полетяха назад. Той щеше да бъде първият мъж, който щеше да я люби, ако не беше избягала навреме. Само от мисълта потрепери. Беше успяла да се отърве щастливо. Отправи поглед към Маркус и разбра, че независимо от пропастта, която ги разделяше по мисъл, отношение и дела, нямаше друг мъж, на когото би пожелала да се отдаде.
— Хареса ли ти демонстрацията на реката днес?
— Мога ли да отговоря, когато останем сами? — тихо помоли тя.
— Разбира се. — Той искаше тя да спомене името му. Доставяше му неизказано удоволствие да го чува, произнесено от нейните устни. Желаеше да го забавлява с разговор, докато вечеряха. Беше толкова приятно снощи, преди Петриус да провали всичко.
— Беше заспала, когато снощи се прибрах в стаята си. Обезпокоих ли те?
— Мога ли да отговоря, когато останем сами? — помоли тя отново тихо.
Тъмните му вежди се свъсиха. Тя определено се опитваше да го ядоса.
— Не, по дяволите, не можеш. Ще отговаряш сега на въпросите, които ти задавам!
— Мога ли да получа разрешение да отговарям на въпросите ти откровено?
Маркус разбираше, че тя отново играе женските си номера:
— Можеш да ми отговаря по какъвто искаш начин, стига това да ми доставя удоволствие.
Даяна прехапа устни. Знаеше, че играят на котка и мишка.
— Ще започнем отначало. Хареса ли ти демонстрацията на реката днес?
— За мен бе огромно удоволствие да Ви наблюдавам господарю.
Маркус изскърца със зъби.
— Обезпокоих ли те снощи?
— Близостта Ви винаги ме обезпокоява, господарю.
Търпението му се изчерпа.
— Оставете ни! — заповяда той на прислужващите роби — Затворете вратата.
Той не пророни и дума, докато не останаха сами.
— И още веднъж… — тонът му я предупреждаваше, че почти беше изчерпил търпението си към нея. — Достави ли ти удоволствие демонстрацията на реката днес?