Маркус я занесе я в спалнята си и затвори вратата с крак. Желанието да му се му се отдаде бе почти непреодолимо. Искаше да почувства устните му върху своите. Но вместо да я целуне, той я отнесе до голямото сребърно огледало, за да се види как изглежда в ръцете му.
Отражението в огледалото бе особено възбуждащо…
Държеше краката й толкова високо, че тя виждаше златното къдраво валмо, покриващо розовия център между краката й. И точно под него беше огромното му мъжество — твърдо и насочено към целта. Той я отпусна леко, за да се отъркат един о друг.
Когато чу, че тя бързо пое дъх, Маркус се усмихна сладострастно. Пусна я да се хлъзне по тялото му, докато краката й докоснаха пода, но с лице към огледалото. Даяна огледа отраженията на телата им — неговото беше доста по-едро, той беше застанал плътно зад нея. Бялата й кожа контрастираше на неговия мургав тен.
Тя наблюдаваше омагьосана как мощната му ръка обхваща голата гърда и мазолестия му палец си играе със зърното й. Потоци от разтапящ огън пробягваха от гърдата и се впускаха към корема й и по-надолу. Маркус я придърпа плътно към себе си, така че тя почувства как твърдата му стрела се допира до бузите на задника й. Пое дълбоко въздух и плъзна ръката си там, където телата се допираха, но той я притисна още повече и ръката й остана на място — пръстите й обхванаха опънатата стрела. Той продължи да дразни зърното на гърдата, а тя почувства как стрелата ставаше все по-дълга и по-твърда в ръката й.
Тогава с другата ръка той повдигна туниката й, така че тя да може да следи как ръката му се плъзга по венериния й хълм. Пръстите му се ровеха из къдриците. Действията му и усещанията, които те предизвикваха, я караха да диша дълбоко. Свободната й ръка се протегна към неговата, за да отстрани от женския й център. Но ръката й бе толкова малка и слаба, че сама се отдръпна, когато той търсеше отвора с мазолестия връх на пръста си. Накрая римлянинът намери чувствителната издатинка вътре в него.
Маркус започна бавни въртеливи движения, докато тя не започна да стене от истинско удоволствие. Даяна се наблюдаваше как се вие под пръстите му… Дотолкова се възбуди, че искаше да закрещи от силните усещания. Дишаше тежко и усещаше как пенисът му пулсира в ръката й.
Той започна да притиска гърдата й с бавни ритмични движения, които отговаряха на ритъма на въртеливите движения на пръста му. Искаше да го помоли да ги ускори, но думите застинаха в гърлото й, от него излизаха само стенания на задоволството. Сега усещанията прииждаха на пълни, причиняващи пулсации, които се ускориха. С женския си инстинкт, стар колкото Ева, тя разбра че ако той ускореше движенията, удоволствието й скоро щеше ла свърши. Бавните, постоянни и ритмични кръгови движения й доставяха продължаващо, все по-голямо удоволствие…
Тя изви тялото си в дъга. Усещането на върха бе толкова силно и бързо, че извика и диво се притисна към него. Той я обхвана плътно с цялата си ръка, увеличавайки пулсиращото чувственото усещане от всяка контракция. После отново я вдигна на ръце, за да обсеби треперещите й устни.
Тя нежно се вкопчи в него, позволявайки му да се впусне в устата й така, както се бе впуснал в усещанията й. Когато най-после отлепи устни от нейните, Маркус промърмори:
— Това е само предястието на удоволствието, което ще изпитаме заедно. Сега, след като аз те забавлявах, твой ред е ти да ме забавляваш. Смяташ ли, че интелигентността ти ще задържи интереса ми или ще трябва да прибегнеш до красотата си? — предизвика я той.
Понесе я по стъпалата и я остави на леглото. После съблече туниката си и се излегна до нея, подпирайки раменете си върху възглавниците.
Любопитните очи на Даяна го изучаваха с възхищение. Той наистина беше великолепен мъжки екземпляр. Тялото му бе покрито с черни къдри, които бяха най-гъсти на гърдите. Там проблясваше златната монета, отразяваща светлината на сребърната лампа. Космите ставаха единични върху плоския корем и после мак избуяваха в слабините му. Мъжкият му полов орган, все още в състояние на възбуда, стоеше изправен като мраморна колона с главичка от алено кадифе.
Тя сви крака под себе си и плесна с ръце. Започна тихо да говори:
— Маркус, казвам се Даяна Девънпорт. Родена съм в Лондон, Лондиниум, през 1772 година от новата ера. Дойдох в Аква Сулис, който ние наричаме Бат, заради древните римски бани. Един ден влязох в магазин за антики и с изненада открих римски шлем от желязо и бронз. Не можах да устоя и го надянах на главата си, но се почувствах странно, стана ми лошо и изпитах чувството, че пропадам през пространството.
Сега разбирам, че някак си съм била пренесена през времето. Мисля, че припаднах и дойдох в съзнание, бях тук, в Аква Сулис, почти под колелата на твоята колесница. В незнанието си помислих, че мъже от моето време, облечени като войници от древния Рим, играят глупави момчешки игри. Когато обаче ми поставиха робската халка, осъзнах, че не е никаква игра…