Маркус наблюдаваше красивата й уста, докато тя говореше. Беше най-щастливият мъж на тази земя. Притежаваше млада робиня, която не само че беше изключително красива, но можеше да забавлява с хумора и интелигентността си. Най-хубавото беше, че никой мъж не я бе докосвал преди него. Нито един. Очите му започнаха да се затварят. Музиката на гласа й продължаваше, но умората от изминалия ден надвиваше генерала и той заспа, слушайки Даяна.
Тя повдигна миглите си, за да види реакцията на историята която му разказваше. Очите и се уголемиха от съмнение. Маркус беше заспал, докато му бе говорила! Все още на колене, се протегна напред, за да го погледне по-отблизо Чертите му все още пазеха гордостта на орел, но изглеждаше много по-млад. Широкият му гръден кош се повдигаше и спускаше с бавното и равномерно дишане. Вратът, ръцете и раменете му бяха с изпъкнали като въжета мускули, а мургавата кожа на корема бе опъната като барабан.
Стрелата му, вече не така напрегната, лежеше върху бедрото, а главичката бе изчезнала в укритието си. Все още изглеждаше опасно оръжие, самите му размери бяха внушителни. Очите й се насочиха към бедрата и надолу. Имаше най-мускулестите крака, които беше виждала някога. Съвременните мъже нямаха такава конструкция. Той изглеждаше като Колос.
Накрая погледна ръцете му. Бяха големи, умели и силни, но тях имаше множество мазоли и белези. Размишляваше как й бяха доставили такова удоволствие. Бяха силни и едновременно нежни. Погледна оголената си гърда, с която си беше играл и галил. С учудване забеляза, че по нея нямаше никакви следи.
Постави ръката си до неговата и откри, че беше само една трета от големината му. Въпреки че бе огромен, в него нямаше никаква недодяланост. Притежаваше силата и гъвкавостта на животно. Когато се биеше със сабята си, движенията на краката му бяха енергични, реагираше със скоростта светкавица и удряше със същата светкавична точност.
Даяна се чудеше защо Съдбата я бе изпратила в ръцете на този мъж. Не можеше да намери отговор. И все пак, дълбоко в сърцето си, тайно се радваше, че й бе предоставен този фантастичен шанс да попадне в това време, на това място и на този мъж. Изпита мъничко страх, че пак Съдбата би могла да й го отнеме. Беше изненадана от собствените си чувства и призна, че ще й бъде неприятно да го напусне.
Знаеше, че ако отвори очи, ще му се отдаде с трепетно сърце. После се почувства виновна. Беше имал изморителен ден и се нуждаеше от почивка, за да стане сутринта в пет и да започне отново. Погледна го и тихичко, на пръсти, излезе от стаята.
Глава 15
— Това е нечувано — изкрещя Даяна. — Отказвам да облека това. Отказвам да сляза долу, можеш да му го кажеш направо.
— Генералът ме предупреди, че можеш да постъпиш неразумно. Напомням ти за даденото обещание — добави Кел с каменно изражение.
Даяна бе толкова разярена, че за момент не можеше да разсъждава. После си спомни собствените си думи: „Ако не бях облечена в тази туника с една гола гърда, не бих имала възражения да споделя кушетката ти.“ „Може би утре вечер?“ „Утре? Закълни се!“, беше изкомандвал той. „Обещавам, Маркус.“ Мисълта й бягаше като търкаляща се монета. Беше й погодил номер. Определено това беше номер! Беше използвал нейните собствени думи, за да я хване в капана. Дрехата, която беше избрал за вечерта, разголваше не само едната, но и двете гърди!
— Можеш да отидеш долу и да му кажеш, че се отказвам от всички обещания. Всъщност отказвам се от сделката.
— Искаш да кажеш сделката, в която се съгласи да бъдеш негова робиня само пред другите ли? — заяви Кел сериозно.
— Ти откъде знаеш? — запита сърдито Даяна.
— Стените имат уши — отговори сухо Кел.
— Цялата къща ли знае? — продължи в изблик на ярост Даяна.
— Какво да знае? Че в замяна на претенцията ти, че си негова робиня, той трябва да държи „патката“ си далече от теб, докато се съгласиш да му се отдадеш по собствено желание?
— О, Боже всемогъщи! — тя закри облените с червенина бузи. Никога не се бе чувствала по неудобно. После реши, че не тя, а Кел трябваше да се срамува, защото той бе проникнал в нейните лични неща. — Хванал ли си се вече на бас кога ще ме вкара в леглото си? — побесняла извика Даяна.
— Това време не е далече, ако се откажеш от сделката — предупреди я Кел.
— Извикай Нола тук!