— Една робиня не може да издава заповеди.
— Забрави ли, че съм робиня на ужким? Извикай Нола, преди да съм свалила камшика ти.
— Би могло да те заболи, британецо! — обади се Нола от вратата.
— Жено от Галия! — възкликна Кел, обръщайки очи към тавана. — Само това ми трябваше.
— Нола, всички ли тук знаят тайната ми?
— Не. Само британецът. Достатъчно умна съм, за да разбера, че не Маркус, който е много дискретен мъж, а Кел е този, който трябва да опазва неговата дискретност. Можеш да бъдеш сигурна, че никой друг не знае нищо.
— Благодаря ти, че омаловажаваш властта ми. Може би ще убедиш тази лейди да се облече и да слезе долу за вечеря.
— Погледни това! — извика Даяна, като повдигна някаква дреха в кървавочервен цвят.
— Това е препаска. Ще изглеждаш великолепно в нея.
— Ще изглеждам гола! Един от двамата трябва да отиде и да му каже, че отказвам да си я сложа.
— За това ще е необходима дипломатичност. Британецът няма да свърши работа. — Нола изрече тези думи само за да унизи Кел. Защо ли се забъркваше във всичко това…
Отиде в триклиниума, прикривайки вълнението си:
— Препаската, която си избрал, ще й стои великолепно генерале, но забравяш, че тя е изключително скромна и никога преди не е виждала такава дреха.
— Тя обеща да изпълнява заповедите ми. Отказва ли да се подчини?
— Не, не. Но мисля, че ще бъде добре, ако забраниш на всички мъже да влизат в тази част от вилата. Ще се почувства по-спокойна, ако само твоите очи наблюдават красотите й.
— Кажи на Кел да ги отстрани. Ще ни сервираш ли тази вечер, Нола?
Тя кимна с глава. Предстоеше й особено деликатна задача, която не знаеше как да изпълни. Когато се върна в стаята на Даяна, каза:
— Обясних му, че си изключително срамежлива и не си виждала такава дреха досега.
— Е, и? — добави Кел.
— И той нареди да освободиш тази част от къщата от присъствието на всички мъже. Ти също трябва да излезеш, британецо.
Кел въздъхна с престорена дълбока въздишка на облекчение:
— Боговете са с мен тази вечер. Няма да имам никакъв проблем да се подчиня на собствените си заповеди, но ти, скъпа ми Нола, си изправена пред непреодолима задача.
Когато Кел излезе, Нола каза:
— Поне веднъж бих искала да мога да изтрия мазната усмивка от лицето му.
— Не си казала на Маркус! — обвини я Даяна.
— Той направи страхотна отстъпка, за да се чувстваш по-удобно — изтъкна Нола.
— И все пак очаква да облека това. Видя ли я? Това е развратна и скандална дреха.
— По-скоро оскъдна, но не и скандална. Римляните почитат и боготворят тялото. Няма нищо по-красиво от голото женско тяло. Да се свързва това с разврата е неправилно. Пробвай го и ще се увериш сама, че то е само допълнение към твоята красота.
С видимо неудоволствие Даяна свали туниката и позволи на Нола да драпира кървавочервената препаска около бедрата й. Тя се смъкна напред и надолу, достигайки до срамната й кост, където Нола постави огромна брошка от перли. Когато Даяна се погледна в огледалото, единственото, което си помисли бе, че ако Прудънс я видеше, щеше да умре от шок!
Един дълбок глас се обади откъм вратата:
— Достатъчно си се възхищавала на себе си, сега е мой ред.
— Маркус — едва пое въздух Даяна. — Не мога да се разхождам из къщата в този вид.
— Тогава аз ще те нося — невъзмутимо заяви той. Вдигна я, сякаш беше пухче и не обръщайки внимание на протестите й, я понесе към триклиниума. Даяна обърна тялото си така, че само гърбът й да се вижда, ако някой тайно надникнеше отнякъде. Това обаче не остана без последствия. Връхчетата на гърдите й опираха в гърдите на Маркус при всяка негова крачка. Усещаше горещината на тялото му и мъжкия аромат на тъмната му кожа.
Очакваше отново да я занесе пред огледалото, но вместо това, я постави на нейната кушетка и подпъхна възглавница под лакътя й. После отиде на собственото си легло и оттам спокойно я заоглежда.
Даяна вече не протестираше. Волята на Маркус Магнус не можеше да бъде погазена. Той беше доминиращият мъж и нямаше сила на земята, която да го промени. Тя имаше избор: или да го приеме или да го отхвърли. Разбираше обаче, че е в неин интерес да го приеме. Всъщност някъде дълбоко в себе си не желаеше той да бъде друг. Ако признаеше истинските си чувства, беше необикновено поласкана, че той не можеше да й устои.
Двамата неудържимо се привличаха и очакването да се гледат, да се докосват, да се опипват бе като огън в кръвта. Толкова много се изкушаваха един друг, че бяха непрекъснато в състояние на възбуда. Даяна знаеше, че неизбежно щеше да бъде обладана и само от мисълта за това, й се искаше да крещи от вълнение. Нола ги последва в триклиниума.