— Първо, не беше кралица. Вярно, беше омъжена за краля на исените. Когато император Клавдий дойде в Британия, двамата постигнаха мирно споразумение римляните да построят и се настанят в свои военни лагери. В продължение на шестнадесет години живяхме заедно в мир и благоденствие. Ние строяхме пътища и градове, повечето от жителите на които са цивилизовани британци. Кралят надживя Клавдий, после сключи договор и с Нерон. Развихме търговията и хора от различни краища на света дойдоха да живеят тук.
Когато кралят умря, остави половината от огромните си владения на Нерон и другата половина на двете си дъщери. Чудовищната му съпруга изпитваше такава ревност към децата си, че плати на войници да ги обезчестят. После се провъзгласи за кралица и вдигна на бунт племето срещу римляните.
Моят легион и три други се биехме на запад под ръководството на губернатора Паулинус. Останали бяха само случайни гарнизони. Дивите племена нападнаха новата административна столица, която се строеше в Камулодунум. Запалиха строящия се град и избиха двеста беззащитни каменари и строители.
След като успяха там, те зажадуваха за още разрушения. Нападаха най-богатите градове, където защитата бе слаба. Паулинус върна легионите предсрочно, защото разбираше, че красивото и богато търговско пристанище Лондиниум ще бъде крайна цел на Бодис. Пристигнахме преди варварските племена и вместо да се бием, за да спасяваме населението, ние го евакуирахме. Това бе град на търговци, аристократи, пенсионирани легионери, администратори и чиновници. Много от тях не пожелаха да напуснат домовете си. Бодис и дивите й племена нападнаха града, изгориха и обезглавиха всичко по пътя си. Когато се върнахме, видяхме, че бяха разрушили базиликата, форума, баните и храмовете, но това не бе най-лошото. Реките бяха почервенели от кръв. Цял месец вадехме отсечени глави — повечето от жертвите бяха цивилизовани британци, а не римляни. Така че избий си от главата всички романтични представи за „бедната“ Бодис, Даяна. Тя бе една огромна и ужасяваща жена с груб глас и мръсна светлочервена коса.
Даяна се сви в него.
— И това се е случило само преди няколко месеца, така ли Маркус? Намирам Аква Сулис за много красиво място…
— Измина почти година от тогава. Аква Сулис наистина е красив град — потвърди той, — но някои келтски племена все още не са завладени. Те са се оттеглили на запад и затова легионите се обучават тук, за да тръгнат след тях.
— Страх ме е, Маркус — прошепна Даяна. Той я целуна и я успокои.
— Как можеш да се страхуваш, когато съм до теб?
— Но аз се страхувам за теб — отговори тя и се притисна още по-силно в него.
Започна да се шегува с нея, за да я успокои:
— Но нали видя оръжието ми, малка моя. Аз съм непобедим.
Тя се сгуши в него. Знаеше, че ще даде живота си, за да я защити. Животът е несигурен, всеки ден носи неизвестност. Да бъдеш в топлата и безопасна прегръдка на нечии ръце, бе най-доброто, на което всеки човек би искал да се надява.
Глава 16
Даяна се събуди и седна в леглото. Когато видя Маркус на бюрото му, каза:
— Помислих си, че си ме изоставил.
Маркус се качи по стъпалата и приседна в края на леглото. Взе ръката й в своята.
— Не исках да те будя и все пак не можех да изляза…
— Хубаво е да се събудя и да те видя тук.
Той я прегърна и я целуна. Гърдите й опряха в нагръдника му.
— По дяволите, не мога да усетя нежната ти кожа до моята. Как ще изкарам целия ден, без да те видя? — Свали през главата си златната верига с медальона. — Носи днес моята монета с Цезар. — Той я надяна през главата й и видя златото да се намества в падинката между гърдите й. В същия момент се възбуди, спомняйки си чувството, което бе изпитал в тази дълбока и великолепна падинка. — Цял ден ще знам, че монетата, която стои до моето сърце, днес ще стои до твоето.
— Все още е топла от тялото ти — погали се Даяна.
— Пази я топла, ще ми я върнеш довечера.
— Маркус, ако имах кон, бих могла да идвам понякога при теб.
— Ти можеш да яздиш? — Не си спомняше да беше виждал жена върху кон. Конете се ползваха от кавалерията и по време на война. — Конят може да бъде опасен. Те са много силни животни, Даяна, и изискват добър контрол. Нека Кел те докара с двуколката си. Трябва да тръгвам…
Кел се намираше в триклиниума и високо повдигна вежди, когато взе туниката на Маркус. Никога преди това генералът не се бе събличал, преди да отиде в банята или спалнята си.
Точно в същия момент Нола вдигна червената препаска от стълбището. Когато двамата се срещнаха, всеки видя какво носи другият и всеки си направи заключение.