Нола си помисли: „Тя го държи в ръцете си“.
А Кел си помисли: „Той си е поискал наградата“.
След като Даяна се бе изкъпала и закусила, Маркус се върна:
— Сложи наметалото си и ела на двора. Имам изненада за теб.
Когато излезе навън, Даяна видя Маркус да води една млечнобяла кобила със седло.
— Тази има сравнително благ характер. Смяташ ли, че можеш да се справиш с такова едро животно?
— О, Маркус, тя е толкова красива! — Даяна взе юздите в ръце и погали кобилата по муцуната. — Нека да ти покажа, че наистина мога да се оправям с конете.
Той я повдигна на седлото и я наблюдаваше как беше седнала странично. Беше много впечатлен, когато тя се поразходи из двора с абсолютна увереност. Върна се заедно с кобилата при него и му подаде ръцете си, за да може да й помогне да слезе. Той я привлече към себе си, за да пошушне на ухото й:
— Не ти доведох кон, защото искам аз да бъда единственото мъжко същество, което можеш да яздиш.
Даяна толкова се изчерви, че цветът на лицето й се доближи до цвета на мантията.
— Благодаря ти за красивия и уместен подарък, Маркус.
— Заповядал съм един от робите в конюшнята да язди през цялото време до теб. Ще дойдеш ли следобед при мен? Ще бъдем на височината при трасето за двуколките.
Тя протегна шията си и му поднесе устни. Когато най-после той намери сили да отлепи устни от нейните, Даяна тихичко добави:
— Знаеш, че не мога да съм далече от теб целия ден! — Наблюдаваше го как се качи на расовия си кон в движение и се понесе с вятъра, а аленочервената му мантия се развяваше след него.
Маркус Магнус беше с огромна жизнена сила и в един момент тя реши, че няма да бъде достатъчна като жена за такъв мощен мъж. Засега изглеждаше омагьосан от нея, но дали това не бе заради нейната девственост? Може би щом извършеше загадъчния ритуал с химена, щеше да загуби интерес към нея?
В този момент от цялото си сърце желаеше да знае повече за сексуалността. Неомъжените жени от времето на крал Джордж преднамерено бяха държани невежи. Може би това бе причината за наличието на толкова нещастни бракове. Повечето от богатите мъже с титли имаха държанки и това вероятно се дължеше на факта, че обществото беше разделило жените на добри и лоши. Ако някой можеше да научи жените как да се държат в определени моменти поне, може би съпрузите им щяха да им останат верни.
Даяна въздъхна и се върна в къщата. Нямаше избор: Маркус трябваше да я научи да опознае себе си като жена. Поне засега той беше щастлив, че има тази възможност. По гърба й полазиха тръпки. Може би довечера щеше да й покаже всичко, на което трябваше да я научи…
— Нола, имам проблем. Искам да яздя коня, който Маркус току-що ми даде, но всичките ми туники са твърде тесни. Някои са с цепки, но така краката ми ще се оголят и ще ми е студено.
— Когато времето застудее, някои от легионерите, особено от кавалерията, носят кожени панталони, но повечето от тях, включително и Маркус, носят къси туники с високи кожени ботуши. Но, страхувам се, тук жените не яздят коне…
— Е, аз пък яздя. Кожените панталони са чудесна идея Накарай някой да ми ушие. Сега все още не е толкова студено, но през зимата ще бъде. Какво да направя, за да не ми изстинат краката днес?
— Имаме чудесни вълнени чорапи — предложи Нола.
— О, много добре. Ще ги обуя с къса туника и някакви боти, ако можеш да намериш такъв малък номер.
Нола й донесе чорапите, но за обувките се обърна към Кел.
— Но външният й вид ще е скандален! — отвърна Кел с явно неодобрение.
Нола премигна.
— Само един мъж може да има възражения за такова облекло, а той одобри рокля, която разголва целите й гърди…
— Не трябва да я насърчаваш да язди наоколо като мъжете. Може би е по-добре да я возя с двуколката.
— Ох, британецо, не ти харесва идеята да бъде придружавана от младия роб.
— Престани с твоите намеци, жено от Галия. Зная, че повечето от жените са неверни кучки, в това число и ти самата, но тази лейди е нещо различно. — Кел погледна към Нола и с чувство на превъзходство добави: — Случайно знам, че е девствена.
— След като намерихме дрехите им разхвърляни из къщата, много се съмнявам в това, британецо.
Кел се усмихна потайно:
— Това, което знам, го знам! — Не й каза, че тази сутрин, когато сменяше чаршафите, ги беше разгледал внимателно.
През това време Даяна обуваше вълнените чорапи. Облече и късата туника. Кел й донесе чифт меки кожени боти, високи до глезените, но с добавка, която обхващаше прасците. Донесе й също така кожени навуща, които обвиваха краката й и се крепяха около тях с връзки. Когато се погледна в огледалото, Даяна възкликна: