— Аква Сулис остана непроменен, но знам че останалата част от страната е пострадала под командването на Паулинус.
От горещата стая минаха в по-малко топлата.
— Ти си се бил под негово командване, Маркус. Що за човек е?
— Заразен е от римската болест, наречена кръвожадност. Когато го обхване лудостта, убива жени и деца, като че ли са животни. Наказва легионерите, като убива всеки десети за неподчинение. И тези загуби се считат за приемливи.
— Нищо чудно, че никой не смее да говори против него — заключи Юлиус.
После се гмурнаха в хладката вода и бяха завити в големи кърпи. Придвижиха се към съблекалните.
— Трябва постепенно да действам. Първо трябва да убедя император Нерон да задържи Британия в рамките на империята. Последният ми отчет бе придружен от доста пари и сребро, но ще трябва много време, за да го убедя. Искам да представиш отчет за Аква Сулис и то не само по отношение на укрепленията и за обучението на легионерите. Опиши развиващия се град и как местните хора са придобили манталитет на римляни след две поколения — тукашните строители, тъкачи, различните майстори…
— Ще го напиша утре, Юлиус — обеща Маркус.
— Добри човече! Знаех, че мога да разчитам на теб. Нека седнем сега да вечеряме. Стомахът ми сигурно мисли, че са ми прерязали гърлото!…
Даяна реши да облече елегантната бяла копринена тога със златната панделка. Нола й бе донесла златната огърлица със смарагдите от колекцията на генерала, а Сила беше оформила светлата й коса в богат кок ниско до врата. Кел я придружи до входа на триклиниума в същия момент, в който се появиха Маркус и неговият гост.
— Юлиус, мога ли да ти представя Даяна, която е чест гост на трапезата ми.
Даяна подаде ръката си на прокуратора и той с финес я поднесе към устните си.
— Извини стария човек за това, че е втренчил очи в теб, мила моя, но имаш необикновена класическа красота.
Маркус забеляза, че прокураторът проявява открито любопитство по отношение на Даяна и затова обясни:
— Бащата на Даяна изпълняваше поръчение на правителството и се е оженил за британка. — Той намекна, че половината й кръв е римска, а Даяна само се усмихна на прокуратора. Той бе облечен в дълга бяла тога с широка виолетова обшивка и върху посивялата си коса носеше лавров венец. Даяна сведе поглед, за да не продължи да го разглежда. Не можеше да повярва, че ще вечеря с високопоставено официално лице на Рим.
Влязоха в триклиниума, където около масата бяха поставени три кушетки.
— Ето това е отличен пример за съединяването на Британия и Рим. Ако Даяна украсяваше масата на императора, тя щеше да е едно съвършено сливане на красотата с културата. Тя е жив пример, че британците са високообразовани…
— Благодаря Ви, Ваша светлост.
— О, моля те, наричай ме Юлиус.
Докато вечерята бавно напредваше, Маркус и Даяна усещаха експлозивно нарастващото напрежение в телата си. На вечерята присъстваха трима, но двама от тях полудяваха от страст. Всеки път, когато черните очи на Маркус я погалваха, в тях се запалваха тъмните искри на очакването. И двамата не можеха повече да чакат гостът им да си тръгне. Когато Юлиус най-накрая се изправи, за да си върни, Даяна се чувстваше изтощена от копнежа си…
Глава 17
Маркус и прокураторът се отправиха към атриума.
Домакинът изпрати госта си до носилката, която го чакаше навън. Юлиус винаги отсядаше в практориума — голяма резиденция в укрепленията, но сега щеше да тръгне призори към Клевум, където живееха повечето пенсионирани легионери.
— Опасен пес си, Маркус. Къде я кри досега и как попадна на нея въобще?
— Считам я за подарък от боговете — отговори Маркус сухо.
— Тя каза, че е дошла в Аква Сулис заради минералните бани, но аз мисля, че има по-скоро лични причини за това. Ще си голям глупак, ако я пуснеш да си отиде.
— Не бива да се съмняваш, че ще я задържа като моя пленница — провикна се Маркус след него и се засмя.
Когато се върна вътре, Даяна се бе облегнала на една от, колоните. Ръцете му обхванаха кръста й и той я притисна към мрамора.
— Беше очарователна домакиня, amor.
Даяна знаеше, че „amor“ означава любов. Протегна устни към неговите.
— А Юлиус бе очарователен гост, но вие въобще не си говорихте за работата.
— Говорихме, докато бяхме в банята. Парата отваря не само порите, често развързва и езиците. Облеклото е бариера и след като бъде премахната, всички задръжки изчезват.