— Разбрах! — промърмори Даяна лукаво, притискайки се към него изкусително, за да развърже тогата му.
Устните му намериха нейните в страстна целувка, която предизвика тръпки във вените им… Едва отлепил устни от нейните, той приглушено прошепна:
— Мислиш ли, че ще успеем да стигнем до горе облечени тази вечер?
— Ще ни бъде много трудно — отговори тя предизвикателно, като докосваше с пръсти пениса му.
Той я повдигна и я притисна към цялата му втвърдена повърхност, като продължаваше да я целува на всяко стъпало по пътя им към спалнята. Когато най-сетне стигнаха, Маркус тихо каза:
— Искам да те нося до леглото си всяка нощ до края на моя живот.
Беше толкова нетърпелив, че Даяна се топеше до него. Беше от тези хора, които никога не заблуждават себе си и сега знаеше, че двамата се влюбват един в друг. Но бързо изпрати проблемите, които любовта водеше след себе си, някъде назад в съзнанието си. Нищо не трябваше да попречи на тази специална и за двамата нощ.
Кел бе запалил огън в голямата камина и сега стояха пред нея, докато Маркус я разсъбличаше. Съблече се и той и после с наслада посегна да разпусне косата й. Пръстите му се наслаждаваха на коприната, когато свря лицето си в нея, за да я усети и помирише.
Хвърли червените възглавници от леглото пред огъня, после я привлече към себе си — тя се озова в скута му. Обърна гърбът й към огъня и започна да масажира бузите на задника й.
— Цял ден чакам да ги стопля.
Даяна се вкопчи в него, докато той я целуваше. Свали медальона от врата си и му върна златната монета, която се сгуши между черните къдри на гърдите му.
— От моето на твоето сърце! — прошепна тя.
Маркус наблюдаваше как огънят превръщаше косата и тялото й в пламъци. Пръстите му с благоговение галеха плътта й, после следваха устните му.
— Даяна, днес, когато те видях да яхваш кобилата, си помислих, че ти давам средство, с което да избягаш от мен.
Очите й се разшириха:
— Не бих избягала от теб, Маркус. Нямам никакво желание да те напусна.
Обхванат от чувството, че е нейна защита, ръцете му затегнаха обръча около нея.
— Може би ще поискаш да си отидеш след тази вечер, защото ще ти причиня болка.
— Зная. Твърде голям си за мен, но ръцете и устата ти ще извършат чудото. Те събуждат такова невероятно желание у мен, че изпитвам глад и сласт и очаквам съединяването на телата ни. Страхът от болката е нищо в сравнение с нуждата ми от теб. Може би и с теб е същото. И двамата се разкъсваме от страст…
— Ще вляза бавно. Ще спра в момента, в който ми кажеш.
Даяна го бутна върху възглавниците.
— Няма!
Тя прехвърли копринените си бедра върху него и опря гърди в неговите, така че огромният му набъбнал фалос остана между тях. Огънят от камината усилваше топлината в кръвта им и както винаги, почнеха ли да се целуват, нямаше край.
Даяна разбираше, че когато любовната им игра достигнеше някакъв връх, Маркус успяваше да се овладее много повече, отколкото тя. Знаеше, че волята му е желязна, но искаше тази вечер той да загуби контрол над себе си. Искаше да изпита границата на съпротивата му. Знаеше, че има определена власт над него, но тази вечер искаше да се наслади на чара си докрай.
Повдигна една от къдриците си и я насочи към крайчеца на устните му, после насочи езика си пак там, гъделичкайки го, докато той започна да се смее безпомощно. После къдрицата тръгна надолу към гърлото му, последвана от езика й, който оставяше топла, мокра следа, която да бъде изсушена от огъня. Даяна беше седнала така, че краката й обхващаха мускулестите му бедра, а с къдрицата дразнеше гладките бронзови зърна на гърдите му, докато те се втвърдиха.
Маркус очакваше движенията й и знаеше, че езикът ще последва къдрицата. Той се наслаждаваше на вниманието, което му отдаваше. Мислеше, че е трябвало да се срещнат много по-рано, но бе твърде умен, за да разбере, че всичко бе станало в определеното за това време. Докато не се бе появила Даяна, той нямаше представа, че нещо е липсвало от живота му. Беше достатъчно умен, за да си даде сметка, че ако тя го напуснеше сега, щеше да бъде неутешим.
На Даяна й харесваше, когато успяваше да накара Маркус да се засмее. Забеляза, че през последните дни се усмихваше много по-често. Той спря да се смее, когато къдрицата й тръгна от пъпа по плоския корем надолу към опънатата главичка. Отправи поглед към черните му очи и видя колко напрегнати бяха станали. Дали се надяваше, че устните й щяха да последват пътя на къдрицата. Щеше ли да посмее да направи толкова интимно нещо?
Маркус пое дълбоко дъх. В този момент Даяна разбра колко много искаше римлянинът тя да го вкуси. Втренчи предизвикателно поглед във фалоса му, удължавайки очакването му, после сведе глава, за да докосне с устни кадифената главичка. Буйните къдри паднаха напред и я закриха. Ръцете му се протегнаха да ги отметнат — искаше да вижда сочните й устни върху втвърдената си мъжественост.