— Твоята храна е най-добрата, която някога съм опитвала. Принцът на Уелс би убил, за да има готвачи като твоите.
— Принцът на Уелс? — запита Маркус.
— Синът на нашия крал. Наследникът на трона винаги носи титлата Принц на Уелс. Уелс е западната територия, която ви създава толкова неприятности. Хората там са били завладени, но не за стотици години.
Маркус събра вежди от изненада.
— Твоите истории са очарователни. Бих искал да повярвам, че си тази, която казваш, че си.
— Почти, но не съвсем — подразни го тя. Взе чашата от ръцете му и постави мястото, от което той бе пил, върху устните си…
— Как изглежда този принц?
Даяна се засмя:
— Дебел и се перчи във военната си униформа от притеснение — защото никога не му е било позволявано да се бие във война. Баща му, кралят, е луд за връзване и принцът само чака да го направят регент. Облича се в сатенени панталони и коприна, гримира лицето си, пише глупави писма на любовницата си и си играе на смешни игрички с толкова смешните си приятели.
— Мъже, които носят дантели и гримират лицата си, не са мъже, Даяна. Те са играчка за развратените. Има много такива в императорския двор в Рим. Как изглеждат нормалните мъже в Лондон?
— Младите покорно копират стила на принца. Сега е модерно да се носят сатенени бричове до колената и напудрени перуки. Те са изключително женствени и затова аз отказвах да приема предложенията им за женитба.
Той я притегли към себе си.
— Казваш това, за да не те ревнувам от мъжете, които познаваш.
С върха на пръста си, тя премина по белега, който се спускаше по бузата му.
— Всичко това е истина. Прекарах целия си живот в мечтание за мъже от други епохи.
— Като римляните ли? — попита той, притискайки гърдите й с ръце.
— Не, никога не съм мечтала за римляни. Ето защо ми е странно, че съм пренесена в този период от историята. Бих била щастлива да се озова във времето на Елизабет или в средните векове…
— Разкажи ми за тези мъже от средните векове, за които мечтаеш — изръмжа неодобрително той.
— Това е дълга история и бих искала да ти я разкажа с подробности, но защо не почакаме за след това?
— След това? — запита той с приглушен глас, надявайки се, че тя има предвид точно това, за което намекваше. За щастие и на двамата, наистина беше така.
Глава 18
Когато Даяна вдигна щорите, слънцето нахлу в стаята.
— О, какъв прекрасен есенен ден!
Маркус се приближи към нея, прегърна я така, че ръцете му се сключиха под гърдите й. Целуна я по главата.
— А, ето ни и нас, очаквайки този ден в леглото — подразни я той.
— Ти имаш нужда от почивка. Работиш твърде много.
— Доста ме изтощаваш — продължи да се закача Маркус.
— Ах, ти, римски дяволе, имах предвид почивка от твоите легионери.
— Обеща да ми разкажеш за тези средновековни мъже, които си сънувала.
Тя се облегна на него.
— Били са големи войни, като тебе. Нападат Британия през 1066 година откъм Франция, мястото, което вие наричате Галия, и това е бил последният път, когато островът е завладяван.
— Значи ти си била взета в робство от галите?
— Не, те не са взимали в робство. Кралете, династиите на Плантагенетите и техните благородници са управлявали в продължение на триста години.
— След като е нямало роби, кого са управлявали?
— Селяните. Това е била феодална система — благородниците са се биели, а селяните са обработвали земята.
— Всъщност са били роби — изтъкна Маркус.
— По някакъв начин са били, предполагам, но средновековните рицари със сигурност не са купували и продавали хора.
— Ти много се възхищаваш от тях… — каза Маркус замечтано.
— Реалността на тези времена без съмнение е била ужасяваща, но легендите от Средните векове са доста романтично описани в книгите и песните. Това са години, когато рицарите са се заклевали на дадена жена не само да я защитават, но и да й останат верни в любовта, въпреки че в повечето случаи е трябвало да се обичат от разстояние.
— Неискрени задължения! — присмя се Маркус. — Заклевали са се в постоянство, а после са чукали в храстите първата жена, на която са попадали.
Даяна не обърна внимание на грубата му забележка.
— Техните доспехи са различни от вашите.
— С какво?
— Шлемовете им са имали специални приспособления отпред, за да пазят лицето. — Тя докосна белега му.
— Той те притеснява — каза той.
— Не, не, Маркус. Считам го като знак на чест. Засилва привлекателността ти, въпреки че не би трябвало да говоря за това.
— Те със саби и щитове ли са се били?
— Да, имали са и такива войни, които стреляли с лъкове и стрели. Но рицарите покривали цялото си тяло с метална броня.