— За tantra трябва да седнеш в скута ми с лице към моето.
Даяна седна върху мускулестите му бедра и протегна краката си отстрани. Прегърнати един в друг, телата им се допираха от бедрата до устните. Когато тя бе достатъчно възбудена, Маркус я повдигна, за да вкара стрелата си в нея и започна да се движи. Устата му командваше устните й, така че езикът му навлизаше дълбоко в уханната устна кухина. Със синхронен ритъм на езика и оръдието му, той тласкаше диво, така че страстта им се разгаряше гореща и силна. Но преди да стигнат до върха, Маркус спря и ръцете му започнаха да галят плътта й, докато тя почувства, че ще припадне.
Тъй като бе влязъл доста дълбоко, трябваше да мине време, преди пулсациите да намалеят. Когато ръцете му вече бяха изследвали всяко кътче от голото й тяло, а тя бе изучила всеки от великолепните му мускули, той започна да се движи отново, издигайки я още по-високо в трескавото търсене на плътта й. Повтори същия ритуал четири пъти, но повече не можеше да издържа… Маркус изля семето си в момента, когато любовните сокове на Даяна обляха неговото мъжество…
Той я притисна към себе си, за да погали копринената й коса, а Даяна изпита момент на паника. Какво щеше да стане, ако внезапно я отделяха от Маркус и се върнеше в своето собствено време? Мисълта беше непоносима и тя се вкопчи в него силно, докато успя да я прогони.
По-късно, когато можеха да разсъждават и да разговарят нормално, Маркус я подразни:
— Сега, когато ти доказах, че римляните са по-добри любовници от твоите средновековни фантазии, мога ли да бъда спокоен?
Даяна беше вперила поглед в прозореца, мислейки си колко красива е гората, окъпана от слънцето. Листата току-що бяха започнали да променят цветовете и тя се надяваше, че ще има една прекрасна есен.
— Винаги съм искала да мога да участвам в кралски лов през Средновековието — рече тя замечтано.
— В твоето време не ходят ли на лов? — попита той, като застана зад нея и с мощните си длани обхвана рамената й.
— Ловците от осемнадесети век са по-патетични. Три-четири дузини от мъже с глутници кучета тичат подир една нещастна лисица. Бих искала да отида на лов за глигани, където жертвата има шанс да се пребори за живота си с един от ловците. Мисля, че няма да ми е приятно да наблюдавам убийството, но самата борба мисля, че би била възхитителна и би превъзхождала най-дивите ми мечти. Той целуна рамото й.
— Ще те заведа на лов за глигани.
Тя се обърна към него:
— Сериозно ли говориш, Маркус, или просто ме дразниш?
— Съвършено сериозен съм, но ще трябва да почакаш, докато Сеутониус Паулинус тръгне с новообучените легионери на поход. Очаквам го да се върне от западните територии утре. Обикновено остава тук около седмица.
— О, Маркус, това ще ми достави най-голямо удоволствие.
— Надявам се, не най-голямо.
— Спри! Трябва да се изкъпя. Цялата лепна от твърде много любов.
— Колкото повече се любиш, толкова повече искаш да го правиш.
— Като непреодолим импулс?
— Като наркотик — отговори той напрегнато и допълни по-тихо: — Ще отидем да поплуваме в градинския басейн. Не можем да изпускаме слънцето.
— Но аз не мога да плувам! — заяви Даяна със съжаление.
— Ще те науча! — Неочаквано бе изпълнен с неудържим ентусиазъм.
— Няма да ме караш да нося цялото въоръжение, нали? — подразни го тя с усмивка.
— Не, ще плуваме голи. Хайде! — настоя той, вплитайки пръсти в нейните.
— Маркус, не мога да изляза така! — възпротиви се тя.
— Защо не? Загуба на време е да се обличаш, а после да се събличаш. И след това пак същия ритуал, за да се върнеш тук.
— Успя да ме развеселиш — изкозирува тя и скри голотата си, като обви около тялото си червената мантия. Маркус също наметна алената мантия върху раменете си, но стърчащата стрела на мъжествеността му се показа извън диплите.
— Казах, че успя да ме развеселиш, а не да ме караш да умирам от смях — допълни тя, като се смееше неудържимо на разиграващия се пред очите й спектакъл. Маркус се погледна в огледалото.
— Това сега е перверзия. По-прилично щеше да е, ако съм чисто гол.
— Нека боговете ме запазят от приличието! — измърмори Даяна благоговейно. Хванати за ръце, излязоха от спалнята с цялата гордост, която можеха да демонстрират и слязоха долу.
Водата в красивия плувен басейн бе по-топла, отколкото въздуха. Прекараха вътре два часа, като играеха в това, което за Даяна бе техният собствен рай. С желязна решимост Маркус не й позволи да напусне басейна, докато не се научи да плува. С много смях, пляскане, гмуркане и многобройни целувки най-накрая реши, че е свършил това, което искаше.