Даяна забеляза, че Уилям Лам се приближава към нея.
— Ето го и моя партньор.
Питър се озъби:
— Не можеш да предпочетеш този дебелак пред мен.
Даяна го изгледа предизвикателно:
— Всъщност, предпочитам го.
Хвана Уилям под ръка и се отдалечи. Питър Хардуик остана като втрещен. „С очите на слепец“, чу Даяна собствения си глас.
Глава 3
Докато пиеха шоколад на следващата сутрин, Прудънс не спираше да разпитва Даяна за всеки миг от вечерта.
— Искам да видя картичката ти за танците.
— Ъ-ъ… Не съм я запазила — замънка Даяна.
— Не си запазила този спомен от дебюта си в „Алмак“? — Прудънс беше скандализирана.
— Беше почти запълнена. Танцувах с Уилям Лам, лорд Ашли, лорд Гранвил… О, да, и с Питър…
— Питър Хардуик? — оживено запита Прудънс.
Прудънс се разтревожи. Не е трябвало с Питър Хардуик. Това не влизаше в условията, които му поставиха с Ричард. Трябваше да каже нещо презрително, за да обезсърчи Даяна.
— Доста недодялан млад човек.
Даяна реши, че забележката и изисква съответен отговор.
— Питър Хардуик ли каза? Познаваш ли го? — попита тя съвсем невинно.
— Ами… Ричард се занимава с негови дела за собственост.
— О, така ли? — запита Даяна.
— Танцува ли с него?
— Не.
— Не те ли покани? — продължи да разпитва Прудънс.
— Покани ме — призна Даяна.
— Тогава защо не танцува с него? Той е почтен млад мъж.
— Наистина ли? — Даяна си спомни поведението му и сви устни.
— Всъщност не бях много уверена в умението си да танцувам… Това нямаше значение за Уилям и другите, но Питър Хардуик е нещо различно.
Прудънс въздъхна с облекчение. Даяна определено беше впечатлена от Хардуик.
— Трябва да продължиш да се упражняваш при госпожа Лайтфут.
— Съгласна съм, Прудънс. Днес следобед имам урок. Можеш ли да пуснеш Бриджит с мен?
Даяна беше застинала от възхищение пред огледалата по стените. Бялата туника беше лека като пух. Полата, ушита от газени шалчета се спускаше на вълни над бедрата й. Едното й рамо бе смело разголено, подчертавайки до съвършенство златните амулети. Малкият златист калъф за стрели беше прикрепен на гърба със златни дантелени презрамки, които се преплитаха през гърдите й и подчертаваха обемната им закръгленост. Връзките на сандалите също бяха преплетени около прасците и стройните й крака изглеждаха невероятно дълги. На главата си носеше диадема със скъпоценни камъни, която придържаше разкошните й коси. Те се спускаха на вълни по гърба й и стигаха под кръста. Тя не само изглеждаше, но и се чувстваше като богиня.
— Балът с маски е в петък — изкушаваше я Алегра.
— О, не, не мога… — отказа Даяна.
Алегра й подаде маска във формата на крила, изработена от перата на дългоопашати гълъби. Когато я сложи, Даяна разбра, че никой не може да я познае така. Семето, посято от Алегра, изведнъж избуя.
— Ще дойдеш ли с мен? Сигурно ще трябва да избягам от Прудънс в петък вечерта.
— Остави това на мен — махна Алегра, като че ли ръката й беше магическа пръчка.
Когато Даяна се върна на Гросвънър Скуеър, върху масата в хола имаше дузина визитки. Хвърли им бърз поглед, търсейки една определена… Страните й леко порозовяха, щом я откри, а когато Прудънс и подаде букетче от розови пъпки, червенината я обля.
— Питър Хардуик! Колко очарователно! — подхвърли тя небрежно, прикривайки задоволството си.
— Доста претенциозно — отбеляза Прудънс лукаво, надявайки се Даяна да го защити. Беше разочарована, когато девойката се съгласи с нея:
— Така е. — Зарови лице в цветята, за да вдъхне от божествения аромат.
На следващата сутрин госпожа Лайтфут посети Прудънс. Беше се напъхала отново в корсета с банелите, който я държеше неестествено изправена — така тя приличаше малко на нейната пръчка с кехлибарена дръжка. Може би точно по тази причина обаче госпожа Лайтфут имаше вид на дукеса. Даяна беше изключително сериозна, докато я слушаше със страхопочитание.
— Лейди Мелбърн и лейди Бесбъроу ме помолиха да дам допълнителни уроци на дъщерите им с надеждата, че ще засенчат другите ми ученички, които са дебютантки. Моите принципи обаче не ми позволяват такава постъпка. Аз държа на честното отношение към всички мои млади дами. Затова искам вашето разрешение лейди Даяна да дойде в студиото ми в петък вечерта.
— Вашето етично отношение не подлежи на коментар, госпожо Лайтфут — усмихна се мазно Прудънс.
Даяна се закашля, за да не се задави от смях.