Когато Даяна видя храната, разбра, че Маркус не беше вечерял, и се почувства виновна.
— Толкова е късно. Моля те, нахрани се! Сигурно си изтощен.
Маркус постави подноса на леглото.
— Хапни заедно с мен — изкуши я той. — Храната винаги ми е много по-вкусна, когато ти я споделяш с мен.
Даяна кимна и изтри очите си. Маркус я взе в скута си и й подаваше специално избрани за нея хапки. Желанието да я люби го изгаряше, но той потискаше огъня на страстта си с желязна воля. Сега я беше успокоил и не искаше да разстрои крехката връзка, която току-що бе успял да възстанови между тях.
След като се нахраниха, тихичко си говориха. Той й разказа как е прекарал деня, омаловажавайки раните, които бе видял и високата смъртност. Тя му показа нещата, които бе купила в магазините. Той й обеща да я научи да пишеше с калема. После нежно я постави в леглото и й изпрати въздушна целувка:
— Изглеждаш бледа, скъпа. Опитай се да поспиш! Ще кажа нещо на Кел и после и аз си лягам.
Маркус имаше неприятен проблем, който сега многократно се усложняваше заради Даяна. Потърси Кел и двамата отидоха в солариума. Кел сипа чаша вино на генерала, а Маркус му каза да налее и на себе си. Покани Кел да седне, но той остана прав. Мислеше по-добре, когато крачеше наоколо.
След като беше изминал дължината на тигрицата, изобразена на мозайката, три или четири пъти, той каза:
— Имам проблем с гуляя, който организирам за губернатора и неговите центуриони, преди да отидат да се бият.
— Никога преди не е било проблем. Както винаги, ще стоя настрани от очите на губернатора.
— Не, Кел, проблемът не е с теб, а с Даяна.
— Разбирам! — Кел наистина разбираше. „Гуляй“ беше скромна дума за вакханалията, която генералът организираше и която бе станала традиция. Обикновените центурионите, тези от кохортите, които се бяха върнали, и тези, които щяха да заемат тяхното място, заедно със Сеутониус Паулинус се впускаха в нещо, което можеше да се опише като оргия. Ядяха, докато започнеха да повръщат. Пиеха, докато се проснеха на пода, и любеха, докато не изпаднеха в делириум. — Тя трябва да стои далече от похотта на мъжете, заключена в стаята си. Като допълнителна мярка, можеш да поставиш охрана пред вратата — допълни Кел.
— Не нейната безопасност ме безпокои. Винаги ще съм в състояние да я защитя. — Маркус вървеше върху тигрицата, после се върна до нея по изобразената от мозайката трева…
Кел скри усмивката си. Генералът оглеждаше тигрицата, като че ли беше Даяна. Аналогията беше доста далечна, защото Даяна щеше да се държи като тигрица само ако дочуеше за разврата, който се развихряше тук, в къщата. Тя не можеше да приеме публичното показване на голотата, така че можеше само да си представи как щеше да се шокира от многобройните съвкупления, жестокостта и перверзността, практикувани от Юлия Алегра и нейните проститутки, когато се съберяха с римските легионери.
Кел беше изненадан, че Маркус Магнус се безпокоеше какво ще си помисли за него една робиня. Не беше ли все още той господарят на тази къща? Дали генералът освен сърцето си не й бе връчил и топките си?
— Не би ли могъл да организираш гуляя във форта! — попита той внимателно.
— Не. Нямам намерение да доставям проститутки за две хиляди мъже. Това ще разстрои дисциплината завинаги.
Кел знаеше, че е безсмислено да предлага гуляя да не се провежда. Тази свиня Паулинус се беше завърнал и го очакваше и ако той си помислеше, че генералът оттегля гостоприемството си, можеше да го приеме като лична обида.
Маркус продължи:
— Вероятно ще можеш да я изведеш извън къщата, но къде ще я изпратиш и по каква причина, нямам представа.
Кел изпи чашата си, за да му дойде кураж за това, което щеше да предложи на генерала:
— Генерале, мисля че се безпокоите излишно. Не защото тя е ваша робиня, а защото е жена и трябва да знае мястото си. Жената винаги се възползва от мъжа всеки път, когато той е достатъчно глупав, за да й го позволи. В моя случай Нола се възползва всеки ден от мен просто защото знае, че имам слабост към нея.
Маркус добре знаеше за връзката между Кел и Нола.
— Това, което казваш, е истина. Ако мъжът не е водещият, него го водят. Ако не управлява, него го управляват и ако не е господар, жената го гледа с презрение. Гуляят, който съм задължен да организирам, няма нищо общо с Даяна. Не е нейна работа и не трябва да се тревожи за това. — Маркус допи виното си. — Благодаря ти, Кел!
— Решението е твое, генерале. Мисля, че е умно. Докато го наблюдаваше да се изкачва по стълбите, Кел се чудеше кое го бе накарало да вземе страната на римлянина срещу британката. После разбра, че има нещо по-силно от верността към собствената нация. Беше нещо доста по-старо — половото разделение между мъжете и жените. Как можеше да не застане на страната на мъжа?