Постановката завърши твърде късно. После Кел я заведе в една винарна. Традиция беше след представлението да се пие топла или студена напитка. Даяна си избра топло вино с билки, а Кел предпочете старо вино, внос от Италия. Младата жена с неудоволствие призна, че римското вино бе по-добро от местното.
Даяна се завърна с носилката, а Кел вървеше редом с нея, така че можеха да разговарят за вечерта. Чувстваше се много поласкана, дори малко порочна, защото беше излязла тази вечер навън, а Маркус трябваше да бъде домакин на военния главнокомандващ и неговите центуриони.
— Благодаря ти, че ме придружи, Кел. Беше ми много приятно. Ще кажа на Маркус за акробатките, които е пропуснал да види. — Даяна се изкикоти: — Горкият Маркус!
Когато пристигнаха, пред къщата бяха наредени носилки. Беше ясно, че гостите на генерала са все още тук.
— Мисля, че е по-добре да минем отзад през градината, а не през официалния вход — посъветва я Кел. — Може да обсъждат някакви военни въпроси. „Нека Господ ми прости лъжата“, помисли си Кел.
Даяна се промъкна през портата към високата ограда на градината и застина на мястото си. Около половин дузина голи жени бяха възседнали гърбовете на мъже, които също бяха голи. Други, също голи, държаха факли или малки камшичета, с които удряха онези, които се правеха на коне.
— Военни въпроси? Много смешни въпроси! Това имаше предвид, нали?
Кел я хвана за ръка и побутна към стъпалата, които водеха към втория етаж. В този момент Маркус излезе от къщата с гола жена, която висеше на ръката му. Косата й бе гарвановочерна. Беше щедро надарена с тежки гърди и широк ханш. Даяна не можеше да повярва на очите си. Жената беше точно копие на Алегра.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — запита Даяна, а зелено-сините й очи изпускаха яростни искри към Маркус.
— Тя е тук, защото съм я поканил. Качвай се горе! — заповяда той. Погледна застрашително към Кел. Къде, в името на рая и ада, му беше акълът да разреши на Даяна да види това сборище.
Даяна постави ръце на кръста и завъртя пети.
— Да се качвам горе, така ли каза? Сигурен ли си, че стаята няма да ти трябва за дебелата курва?
Маркус я зашлеви през лицето и я грабна. Понесе я нагоре, а тя риташе и ругаеше през цялото време. Той я блъсна в спалнята си и затвори вратата.
— Спри да ругаеш веднага! Ако някой те чуе, ще си помисли, че си от онези курви долу.
— И няма да сбърка! Точно такава съм, твоята курва. Една от многото очевидно. За римлянина всяка жена е такава! Защо не си облека препаската и да се присъединя към игрите ви?
Маркус изскърца със зъби. Тя определено го предизвикваше към насилие. Отвори вратата и намери Кел да обикаля наоколо:
— Ела тук! Няма да й позволяваш да излиза навън тази вечер. — Маркус я сряза с тъмния си поглед. — Ако си свършила с представлението, ще се върна при курвата.
Даяна грабна една сребърна лампа и я захвърли към вратата. После се тръшна върху леглото и започна да хлипа.
Кел я остави да поплаче пет минути, после отбеляза суховато:
— Напразно си хабиш сълзите, лейди. Спести ги за генерала.
— О, млъкни! Всичкото е договорено — да ме изведеш навън, за да може той да организира тази мръсна римска оргия. — Даяна се изправи и изтри сълзите от очите си.
Кел реши, че трябва да се опита да я поуспокои. Защото Маркус Магнус не беше във възторг от начина, по който беше изпълнил задачата си:
— Генералът искаше да те пощади. Мъжете винаги действат като разгонени животни.
— Искаш да кажеш, че това се е случвало и преди? — извика Даяна.
— Виновен е тази свиня Паулинус. Ако генералът не направеше оргията в къщата си, губернаторът щеше да го счита за враг, а враговете на Паулинус не живеят дълго. Генералът кани Юлия Алегра и момичетата й, за да избегне насилие над неговите робини.
— Юлия Алегра е госпожата на момичетата? — попита Даяна. — Тя ми напомня на някого, когото познавах и чието име беше Алегра. „Когато не се наричаше Лайтфут“, помисли си нещастно Даяна. Долната й устна се разтрепери. — О, Кел, какво ще правя?
— Престани да се правиш на смешна!
— Какво искаш да кажеш?
— Ела тук, пред огледалото.
Даяна се приближи бавно и застана, загледана в отражението си с големи тъжни очи.
— Погледни се, добре се погледни. Ти си една от най-красивите жени, които някога съм виждал и няма съмнение, че и генералът го е забелязал. Само те беше погледнал и вече беше като ударен от гръм. Когато ти го чакаш, защо дори да поглежда към някоя друга жена?