Тя преглътна сълзите си.
— А Юлия Алегра?
— Не би я връткал дори и с изкуствен пенис… Извини ме за циничността…
— Наистина ли?
— Сама помисли. Дори и чувал да сложи Алегра на главата си, пак няма да я чука.
Даяна се разсмя въпреки грубия език на Кел.
— Може би я пази за Паулинус.
Сега пък беше ред на Кел да се засмее.
Даяна осъзна, че беше много по разумно Маркус да осигури проститутките, отколкото да позволи на пияните до смърт легионерите да се забавляват с неговите робини. В края на краищата, това бе неговата къща и той можеше да прави каквото пожелае… Въпреки това Даяна не можа да прогони връхлитащата я ревност, която обхващаше всяка жена, до която римлянинът се бе докоснал.
Маркус обаче не дойде да си легне. Не го видя до следващата вечер. Даяна прекара деня сама. Цялото домакинство бе заето от ранна утрин до залез слънце с почистването на остатъците от нощните похождения. Всичко трябваше да бъде сложено в ред — подовете, стените, килимите. Всяка кушетка в къщата се нуждаеше от поправка.
Чувствата на Даяна премина от омраза в ревност и гняв. Намесена бе честта й: Маркус я бе посрамил и смутил. И наказанието й щеше да отговаря на престъплението. Но в ранния следобед вече копнееше някой да сподели самотата й — трябваше й воля, за да потисне желанието си да яхне кобилата и да отиде до укрепленията само за да го мерне.
Когато вечерта вече настъпваше, реши че няма да реагира въобще. Щеше да го поздрави естествено и да се прави все едно че нищо не се бе случило. Нищо, което да я ядоса. Разбира се, щеше да облече нещо много специално.
Когато Маркус пристигна вкъщи и Даяна не бе в атриума да го посрещне, той не бе нито разочарован, нито учуден. Не беше се и надявал, че тя ще го чака. Предвиждаше кавга, която щеше да е толкова бурна, че можеше да премине в насилие, ако не успееше да си наложи желязно самообладание.
Чу женски гласове откъм солариума и ухото му лесно различи звънкия смях на Даяна. Беше облечена в някаква прекрасна дреха, която я правеше да изглежда като тигрицата на мозайката под краката й. Красотата й бе неописуема.
— О, Маркус, сигурно се прибираш по-рано. Как неусетно е минал следобедът. Точно ти си човекът, който трябва да ми помогне да взема решение.
Часовете, които бе прекарал без нея, му изглеждаха безкрайни. Не само че не се бе прибрал рано, беше дори закъснял. Къде бяха обвиненията й, сърдитите думи, заплахи или сълзи?
Вместо това, тя го даряваше с усмивка на обожание.
— Не мога да реша какво да правя със зимната си наметка. Дали да я обточат с червена или с черна лисица? — Беше поставила мостри и от двете си страни — близо до лицето. — Нола счита, че червеното носи повече топлина, но аз съм склонна да взема черното, защото отива на лицето ми.
Маркус премести погледа си от Даяна към Нола и обратно. Беше го объркала напълно.
— Защо не вземеш и двете? — предложи той благо, но беше настръхнал като вълк.
— Казах ти, че той е невероятен! — обърна се Даяна към Нола, после се приближи към него и му подаде устните си за целувка.
Маркус потърси очите на Нола и й даде знак да ги остави сами. Част от него му нашепваше да не споменава нищо, но след като Нола излезе, вироглавството му го подтикна да заговори за предишната вечер.
— Добре ли се забавлява в театъра? — попита той след несигурната целувка.
— Всяка минута! Благодаря ти, че предложи да отида! — Даяна проявяваше снизходителност. Може би прекалена?
— Много си хубава тази вечер. Приличаш на тигрицата.
Тя се отдели от него и се завъртя, за да му даде възможност да оцени пълния ефект от прозрачната дреха. Ясно се виждаше извивката на пищните й гърди с розови връхчета, венериният хълм с русите къдри. Когато се завъртя, през ефирната материя се очерта дори падинката, разделяща бузите на задника й.
Даяна знаеше как ще му подейства тази гледка и Маркус усети, че това посрещане беше планирано. Тя отново намали разстоянието между тях, но не напълно. Остави няколко изкушаващи сантиметри между телата им, очаквайки той да я притегли към себе си. И когато Маркус го направи, тя се закачи с него:
— О-о, това сабята ти ли е или просто се радваш, че ме виждаш?
— Дали си подрязала ноктите на лапите си? — измърмори той.
— Разбира се — измърка тя мило.
— Това ме разочарова. Мислех, че ще изгаряш от ревност заради снощи.
Смехът й прозвуча като камбана:
— Ревност? Такова чувство не познавам.
Маркус я сграбчи и я притисна силно към себе си.
— Тогава за какво, по дяволите, е цялото това представление? Безсрамно си се разголила и действията ти са прозрачни. — Впи устни в нейните и тя разбра, че бе успяла да го изкуши безумно.