— Имаме сходни възгледи. Искам да дойдеш с мен в Рим, Маркус. Два гласа имат по-голяма тежест от един. Ти си най-добрият адвокат на тази страна, който имам на разположение. Аз ще се срещна лично с Нерон, но бих искал ти да говориш пред Сената.
Чувствата се бореха в Маркус. Би се радвал много да види баща си, къщата и земите, на които беше наследник, но за които не мислеше като за свой дом. Тук беше неговият дом. Мисълта, че ще остави Даяна, бе непоносима. И все пак той беше мъж, който винаги бе поставял дълга пред личния си живот. Не можеше да жертва честта и богатството си. Никакво изкушение не би могло да застане на пътя му.
— Юлиус, ти ме постави пред голяма дилема.
— Прецени всичко внимателно, приятелю. Ще ми дадеш отговор след няколко дни. Възнамерявам да отплувам следващата седмица.
— Ела да вечеряме вкъщи. Има нещо, за което се колебая да те питам. Въпросите идват по-лесно на устата, след като стомахът е пълен.
— Ако твоята лейди Даяна ще бъде там, за мен ще е удоволствие да вечерям с теб. — Юлиус прие поканата с блеснали очи.
— Щом ти ще си мой гост, Юлиус, сигурен съм, че тя ще приеме поканата ми — отговори Маркус изискано.
Преди да вечерят, Маркус и Юлиус се разтовариха в банята по време на всекидневния ритуал, който за римляните имаше социален смисъл. Намазаха телата им с масло, изтъркаха ги, масажираха ги и накрая езикът на Маркус бе достатъчно развързан, за да повдигне въпроса, който бе на преден план в съзнанието му. Преди да се гмурнат в студената вода, Маркус каза:
— Знаеш, че съм войник от кариерата. Подписал съм договор за двадесет и шест години и съм изслужил шестнадесет от тях. — Погледът му срещна този на Юлиус. — Има едно неписано правило, че щом си войник за цял живот, не се жениш…
Юлиус веднага разбра какво искаше да му каже Маркус.
— Правилата не са толкова строги през последните години. Ще ти трябва разрешение, но ако аз ти ходатайствам, ще го получиш веднага. — Юлиус помирисваше победата. — Ако дойдеш с мен в Рим, нещата ще се ускорят.
— Това е доста насърчаващо! — съгласи се Маркус.
— Значи твоите взаимоотношения с лейди Даяна са сериозни, така ли да разбирам?
— Да. Бих искал да имам син, а вече не съм твърде млад. Досега бях доволен да считам брат си за мой наследник, но на тридесет години изведнъж реших, че искам да имам съпруга, която да ми роди продължител на рода.
— Това е добре, Маркус. Това е сериозна крачка, но мисля, че е умна. Със зрелостта идва осъзнаването, че никой от нас не е безсмъртен и когато срещнем шанса на щастието, което се изправя срещу нас, трябва да го сграбчим с двете си ръце и да не го изпускаме. — Намигна на Маркус: — Готов съм да се гмурна в студената вода, когато и ти си готов.
Няколко часа по-късно Кел придружи Даяна до триклиниума, където двамата мъже я посрещнаха с целомъдрена целувка за поздрав. Беше облечена в бледолилава дреха, драпирана с тъмнолилава панделка и вързана на рамото. Златните й къдрици бяха вдигнати високо, за да се вижда украшението с аметисти, което носеше около елегантния си врат.
Разговорът бе учтиво безличен, докато робите се движеха около кушетките и масата тихо и сръчно, но когато се оттеглиха, Юлиус заговори за пътуването до Рим. Без да предупреди, той се обърна към Даяна и каза:
— Трябва да убедя императора и Сената, че армията в Британия трябва да се превърне в мирна сила, чиято основна цел ще бъде да осигурява реда в територията и да защитава нейните граници.
— Мисията Ви е особено благородна, Юлиус. От цялото си сърце Ви пожелавам успех.
— Ако Маркус добави своето красноречие към моето, то сигурен съм, че ще успеем… Но решението му зависи само от него.
„Проклет да си, Юлиус! Защо не ме остави аз да й го кажа?“, помисли си Маркус.
Паниката разпери крила в гърдите на Даяна и запърха лудо. Думите на прокуратора означаваха, че в Рим имаха нужда от Маркус, но че той още не се бе съгласил да отиде. Като й казваше, че изборът е изцяло в ръцете на Маркус, Юлиус се надяваше тя да повлияе на решението му. Даяна не искаше да се разделя с Маркус, не искаше и да остава сама. Маркус бе нейният свят, нейният живот, причината за съществуването й. Храната в устата й се превърна в пепел. Не посмя да погледне към Маркус. Страхуваше се от това, което можеше да види в очите му.
Юлиус потопи пръстите си в ароматизираната вода и ги изтри в кърпата.
— Може би Даяна ще пожелае да види Рим.
Настроението на Маркус се промени. Разбираше, че Юлиус се опитва да направи така, че да не може да му откаже. Той отправи покана към Даяна, защото предполагаше, че Маркус няма да пожелае да замине без нея. Разбира се, Юлиус нямаше никаква представа, че Даяна, която бе робиня, нямаше право на избор, а щеше да направи това, което Маркус й заповяда. А той не желаеше Юлиус дори и да заподозре, че Даяна е негова робиня. Римляните не се женеха за робините си!…