Даяна вече не можеше да следи разговора. Някак смътно разбираше, че разговарят за бащата на Маркус и за земите, които той ще наследи от него. Бледото й лице бе отнесено и спокойно като богиня на луната — сякаш тя нямаше нищо общо с водения разговор и той просто изтичаше покрай нея. Но вътре в себе си Даяна беше напрегната — мислите й бяха изпълнени с Рим, с Вечния град. Предложението да посети Рим бе толкова стряскащо, че напълно я извади от равновесие.
Мисълта за Рим бе ужасяваща, въпреки че не великолепният град я изпълваше с ужас. А жителите на Рим. Римляните!
От всички императори, които бяха властвали, Нерон бе най-жестокият и най-деградиралият. „Нерон е един луд“, помисли си Даяна, потръпвайки от отвращение. Юлиус ще заведе Маркус директно в двореца на Нерон, който не беше нищо друго, освен едно леговище, гъмжащо от поквара. От своите исторически книги тя знаеше как бе постъпвал Нерон с християните! Така че изобщо не желаеше да ходи в Рим. Но в сърцето си знаеше, че Маркус ще приеме пътуването като свой дълг. И ако заминеше, дали щеше някога да се върне?
„Не! Не!“, крещеше разумът й. „Направи така, че този ден да започне отново, все едно че Юлиус не е идвал тук.“
Наблюдаваше Маркус изпод клепките си. Очите й тайно галеха благородния му профил, силното му мускулесто тяло, мощните му ръце, които жестикулираха, докато събеседваше с Юлиус. Сети се, че прокураторът говори открито за всичко това пред нея, защото подозираше, че тя има пълна власт над Маркус Магнус. Молеше се това да е така… Щеше да използва влиянието си, за да го спре и той да не отиде в Рим. Щеше да го задържи до себе си, ако това беше по силите на човек да го направи. Нали бе започнала да го поробва? Щеше да използва силата на убеждението, за да повлияе на решението му. Ако и това не помогнеше, щеше да използва тялото си. Ролята на проститутка бе най-нищожна цена, която можеше да заплати, за да опази това, което двамата бяха намерили тук, в Аква Сулис!
Глава 22
Даяна се оттегли в спалнята и остави Маркус да се сбогува с прокуратора. Разкопча брошката, с която роклята й бе прикрепена на рамото, но нито се съблече, нито разпусна косите си. Остави тези интимни изкушения за Маркус.
Генералът придружи прокуратора до носилката.
— Утре ще ти съобщя решението си, Юлиус! — Маркус влезе обратно в атриума, вглъбен в себе си. Беше решителен човек. Взимаше решенията си незабавно и рядко бе съжалявал за това. Защо сега се колебаеше да отиде в Рим? Отговорът дойде веднага — Даяна! Даяна бе причината за колебанията му.
Спря се с крак върху първото стъпало. Черните му очи се взираха нагоре, без да виждат. Как щеше да се оправи с предложението си за женитба пред една жена?! Объркан, прекара ръка през косата си. Какъв глупак беше! Преди да й предложи да се ожени за него, трябваше да я освободи от робство. Но ако Даяна откажеше да отиде в Рим? Като негово робиня тя нямаше да има избор. Може би не трябваше да избързва с освобождаването й.
Въпреки това дълбоко в сърцето си знаеше, че трябваше да го направи отдавна. И щеше да го направи, ако не се страхуваше, че тя ще го напусне в момента, когато бъде свободна. Доверие. Ето какво беше нужно. В един брак трябваше да има пълно доверие. Но преди да има взаимно доверие, трябваше да бъде споделена истината. Маркус сви рамене и тръгна нагоре по стълбите.
Защо, в името на Юпитер, трябваше да се тревожи? Като негова робиня тя трябваше да му се подчинява. Като негова съпруга пак трябваше да му се подчинява. Ако се възпротивеше, щеше да я вкара в релсите. И трябваше да си знае мястото като жена. А мястото й бе до него — в мълчание и подчинение.
В момента, в който влезе в стаята и я видя пред огледалото, тялото му, както винаги, реагира веднага. Сърцето му прескочи, чувстваше пулса си така осезателно, като че ли биеше в гърлото му, в слабините му, в краката му… Във вените му кръвта се раздвижи гореща и буйна, напомпвайки стрелата му така, че тя се изправи като хищник, който бе готов да изскочи от пещерата си и погълне нищо не подозиращата плячка. Маркус се из прави лице в лице с тежката истина, че Даяна не бе обикновена жена.
Не само тялото му откликваше на съблазънта й. Умът му се възхищаваше на интелигентността й и когато не любеше, любимото му занимание бе да разговаря с нея. Имаше случаи, когато изпитваше възторженото чувство от контакта между неговия дух и нейния. Маркус не можеше да си представи, че ще прекара живота си с някой друг. Имаше таен подарък за нея, но щеше да чака, докато настъпеше подходящото време. Искаше моментът да бъде много личен, специален и с особено значение. Тогава щеше да й го дари като символ на споделената им любов и техния съвместен живот.