Изпод дългите мигли Даяна му хвърли предизвикателен поглед, който го привлече така силно, както луната привличаше прилива. Ръцете му отстраниха дрехата й, тя потръпна, когато мазолестите му пръсти докоснаха нежната кожа. Когато ръцете му се насочиха към главата, за да извадят фуркетите, прошепна:
— Искаше ми се Юлиус да бе оставил на мен да ти съобщя новината за Рим.
— Маркус, аз…
Пръстите му покриха устните й, спирайки думите.
— Остави ме аз да говоря. Тази вечер имам да ти казвам много неща.
Сърцето на Даяна се сви. „Сбогом. Той ще ми каже сбогом!“
Близостта й го разсейваше. Отиде до камината, за да събуди огъня в тлеещите главни и да се съсредоточи. С гръб към нея той се беше втренчил в пламъците.
— Искам да те освободя, но преди да направя това, трябва истината да възтържествува между нас, Даяна.
Тя застина.
— Мислех си, че между нас няма нищо друго освен истина.
Той се обърна към нея с напрегнати тъмни очи:
— Разказите ти ме забавляват, любов моя, но сега е време за истината. Довери ми се, няма да те накажа.
Гняв се надигна в сърцето й. Арогантността му бе непоносима.
— Да ме накажеш? Всъщност нашите взаимоотношения още са като между господар и робиня! — Само след няколко удара на сърцето й, гневът й прерасна в ярост. — Нека те лиша от илюзиите ти, римлянино. Там, откъдето идвам, робството не съществува. Не можеш да ме освободиш, защото никога не съм била твоя робиня. Не съм твоя робиня и никога няма да бъда!
Само с два бързи скока той я сграбчи за раменете с мощните си ръце, като я разтърси, докато зъбите й започнаха да тракат.
— Тъй като не желаеш да ми кажеш истината, ще го направя аз. Знам, че си друид и са те изпратили тук да шпионираш. Признай ми малко интелигентност. Не се страхувам от тайните ви ритуали, не те са вашата сила. Трябва да се разруши влиянието на друидите над келтската племенна аристокрация, защото друидите са най-мощната обединителна сила в Британия. Знам, че свещениците им обучават децата на келтските крале и благородници и че вие сте влиятелни съветници със силни антиримски чувства, решени да възпрете влиянието на Рим. Изпратили са те тук, защото си красива. Задачата ти е да ме прелъстиш…
Даяна, разтреперана от вълнение, се изчерви силно. Та нали точно това бе планирала да направи.
— Не можеш ли да разбереш, че аз те направих моя робиня, за да те предпазя? Ако Паулинус се осъмнеше макар и за миг в теб, щеше да бъдеш осъдена на смърт. Присъствала ли си някога на публична екзекуция? Врагът на Рим не трябва просто да умре. Смъртта е спасение. Врагът трябва да изстрада мъченията. — Гласът му бе станал дрезгав в желанието му да й опише какво можеше да й се случи, ако не се държеше за него. — Виждал съм затворници, чиято кожа се отделя от костите им на кървави ленти. Виждал съм как ги набиват на кол и ги подпалват. — С по-тих глас, запита: — Наблюдавала ли си някога разпъване на кръст?
— Стига! — Тя се изтръгна от него, а очите й излъчваха искри от гняв. — Аз не съм друид. Аз съм християнка. Римляните разпънаха Христос, така че съм чела за всичките им изстъпления.
— Християнството е непопулярен източен култ, считан за атеизъм. Ти си твърде интелигентна, за да си християнка.
— А ти си твърде необразован дори да проведеш интелигентен разговор за християнството. Ние вярваме в едно висше творение, нашия Господ. Как може това да се счита за атеизъм? — попита тя.
Маркус едва успя да овладее последните си капки търпение, защото знаеше, че ако го загуби, ще го завладее насилието.
— Християните са атеисти, защото отричат всички истински богове — обясни той, като че ли говореше на някакво глупаво дете.
Даяна се втренчи в него и остана за момент безмълвна. После много тихо и гордо допълни:
— Пропастта между нас е толкова широка и дълбока, че никога не може да бъде преодоляна. Времето, Маркус, ни разделя. Във времето между твоето и моето съществуване християнството се е разпространило толкова много, че почти е завладяло цивилизования свят. И най-голямата ирония в тази история е, че най-ортодоксалните християни са римските католици, а Рим е станал сърцето и душата на християнството.
— Рим се слави с висока култура и цивилизация, така че такова нещо не може никога да се случи! — присмя й се той.